Начало / Uncategorized / Навлизане в Страстната седмица

Навлизане в Страстната седмица

Йосиф Прекрасни води хора на онези, които прославят Божието снизхождение, отивайки към Неговите доброволни страдания, събитие с всеобщо значение. В негово лице намират своето приложение евангелските послания за помирение, прошка, сдържаност и чистота на сърцето. 

Може и да не е чувал сладкия призив за любов към враговете; той може и да не е познавал лично Младоженеца на Църквата, Който вдъхновява към служение, жертва и почтеност; той може да е живял стотици години преди Него. Нищо от това обаче не му пречи да се докаже като човек Божи, евангелист преди написването на Евангелията, човек на въздържанието в разпуснати времена, послушен ученик преди появата на Учителя. 

Йосиф е образец, първообраз и знамение за Христос в Стария Завет. Авторът на книга Битие (39:6) ни казва, че „Йосиф имаше хубава снага и красиво лице“, човек, който се оказал с голяма особеност, в когото външната прелест и вътрешното озарение се съчетавали по най-добрия начин. Мислейки за Йосиф, умът ни е привлечен към завладяващия Младоженец на Църквата, Който е „по-красив от всички останали“, Който кани на духовна трапеза всички онези души, които гладуват и жадуват. И наистина, Страстната седмица е духовна трапеза, в която всички са поканени да участват. Но само онези, които имат „сватбена дреха“, сълзи на покаяние и страх Божий, ядат до насита духовната храна. 

Христос „не стори грях, нито се намери лъст в устата Му“ (1 Петр. 2:22) и същото важи и за Йосиф, който имаше почит пред Бога на отците си и пред другите човеци. И въпреки че изкушенията на развратницата и нейното отмъщение да са били особено примамливи в неговия случай, Йосиф, който бе украсен със зряла сдържаност, нито опетни честта на своя господар, нито потърси отмъщение на братята си, които го продадоха в робство. Египетската съпруга на Потифар, главният готвач на фараона, може да го е виждала като обект за похот, но той не се предаде на нейната страст. С непоклатима решимост „той избяга от греха и не се посрами в голотата си, подобно на нашите предци преди непослушанието им“. 

Той обаче плати висока цена за почтеността си, след като бе отведен в затвор. Но и там Божията благодат го придружаваше. Както пише св. Никодим, това станало повод „да тълкува сънищата на някои царски пленници и те го извели от тъмницата, той проявил смелост пред царя и станал господар на цялата египетска земя“. Въпреки неблагоприятните обстоятелства Йосиф следвал вярно Божията воля и собствената си чиста съвест. Защото, въпреки че братята му го продали от завист заради любовта, която баща му имал към него, като „господар на египетската земя“, той не само ги приветствал и подкрепил в техния труден момент, но дори смятал, че да бъде продаден в робство на египтяните било Божия воля. 

Йосиф Прекрасни е последван в духовния хор от мъдрите девици, които носят своите светилници, напълнени с масло т.е. с божествени добродетели. Тогава идват верните следовници, блудницата и благодарният разбойник. Вярващите пред Страстната седмица може да се запитат на какво да се възхищават първо в този духовен дар, на тази благочестива група хора. Бдителността на петте мъдри девици? Сълзите и въздишките на блудницата? Покаянието на разбойника? Смелостта и мъжеството на жените-ученици? Всички те са вдъхновение. Всички те крият в себе си придатъците на живота в Духа.

Следват Христос към Неговите доброволни страдания и завършват великия хор уплашените и потресени ученици, които въпреки че са били въведени в тайната на кръста от Самия Господ, са победени и шокирани от събитията. Юда предаде своя Учител и се изгуби в сатанинското отделяне и страстта на сребролюбието. Петър се отрече от Господа; някои ученици бяха объркани, а други бяха разпръснати „като овце без пастир“. Нужни са били сълзи на покаяние, блясък на божествената любов и преживяване на възкресението, за да възстановят отново – като апостоли – пълното си общение с Христос Животодателя. 

Има и други, които не просто гледат събитията „отдалеч“, но осъждат благодетеля като престъпник, законодателя като разбойник. „Царя на всичко“ като престъпник. И това не са само книжниците и фарисеите, но и онези, които са отричащи и лъжливо благочестиви през вековете, които съдят и осъждат всички останали, но сами не правят нищо, за да влязат в Неговото царство. Поради своето безсърдечие и високомерие те не могат да обичат Бога или своите ближни и затова остават вън от „сватбения пир на Христа Спасителя“. 

Автор: протопрезвитер Василий Калиакманис

Източник: pemptousia.com

За Ангел Карадаков

Виж още

В село Беден събират дарения за довършване на параклис

В девинското село Беден започна кампания за събиране на дарения за довършване на параклиса „Успение ...