Начало / Uncategorized / Поучение за Входа Господен в Йерусалим

Поучение за Входа Господен в Йерусалим

„Не бой се дъще Сионова! Ето, твоят Цар иде, възседнал осле“ (Йоан. 12:15).

Преди кръстните Си страдания, Спасителят тържествено влязъл в Йерусалим, и градът на Давида, тоя ден, както никой друг път, бил в особена благоговейна тревога и свещен трепет. Нещо изключително ставало в него. Дори и в най-големия си подем и блясък, например, при мъдрия и богат Соломон, строителят на някогашния величествен храм и извършител на неговото великолепно освещаване, престолният град на Избраиля не бил изживявал това възвишено настроение – обхванало старо и младо – както в деня, в който Богочовекът встъпил в него и като цар. 

От подножието на Елеонската планина, далече още от Йерусалимските стени и порти, много народ се бил насъбрал да види и прослави Този, Който беше извършил множество знамения и чудеса, като напоследък беше възкресил и четиридневен мъртвец. Този, на Когото словото винаги беше истина, правда, мир и любов, и Който възседнал тоя ден на осле, беше тръгнал от Елеон за Йерусалим, за да изпълни Своето служение и на цар, тъй като Неговото месианство беше предопределено да се извърши в три направления: пророческо, царско и първосвещеническо. 

Тържественият вход в Йерусалим е съществен момент от царското служение на Христа и поради това пред нас се разкрива величествената картина: виждаме да величаят и прославят възседналия ослето Давидов наследник, както никой до тогава не е бивал тъй възторжено и всеобщо прославян и възвеличаван, виждаме също самия Тоя Наследник, всевластен, особено в храма, от където с божествено-царствен авторитет изгонил всички дошли там за търговия и спекула. 

Тържественият вход в Йерусалим е неразделно свързан с най-великото чудо от чудесата на Богочовека, именно, с възкресяването на четири дни лежалия в гроба Лазар, за да се подчертае Неговата царствена власт над смъртта и живота, чудо, сраведливо поразило масите в цяла Юдея, които жадували да видят Чудотвореца и да Му се поклонят, прославяйки Го като истински Цар Израилев. 

Целият Йерусалим и околностите му били в екстаз и на крак, макар не за пръв път Господ Иисус Христос да влизал в Йерусалим и не за пръв път да вършел чудеса. В този изключителен момент Йерусалим и жителите му били озарени и осветени свише. Спящите синове на Израиля били пробудени, макар и за миг, за да видят и прославят Обещания и по интуиция да проумеят казаното за Него от пророците, което те сторили в спонтанна радост. 

Това стечение на множество народ, и то без заповед, без прокламация и програма, било шествие не от този свят. Това било шествие на духа, защото всички действали под мановението на вековната вяра за вечния Цар Израилев. 

С хвалебствени песни и чисти възклицания най-възторжено посрещнали влизането на Господа Иисуса Христа в Йерусалим децата. Но и възрастните до най-дълбока старост сино е дъщери на Сион взимали живо участие в детския възторг. Едни постилали дрехите си по пътя Му, други сечели клонки от дърветата и също ги постилали по пътя Му, а трети държали палмови клончета и, като Го съпровождали, викали: „Осанна! Благословен идещият в име Господне, Царят Израилев“. 

И, когато влезнал в Йерусалим, целият град се потресъл; чужденците питали: кой е Този? А обхванатият от духовна радост и сила народ отговарял: Този е Иисус, пророкът от Назаред Галилейски. И всички, а най-вече децата, продължавали да пеят: „Осанна Сину Давидову! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев, осанна във висините!“

И влезнал Иисус в Божия храм, изпъди всички продавачи и купувачи в храма, прекатурил масите на менячите и пейките на гълъбопродавачите, като им казал с всемогъществото и величието на Божествената Си царствена власт: „Писано е – домът Ми дом за молитва ще се нарече, а вие го направихте разбойнишки вертеп“. И дошли при Него в храма слепи и хроми, и Той ги изцерил. А първосвещениците и книжниците, като видяли чудесата, що сторил, и децата, които видяли в храма и думали: „Осанна Сину Давидову“, възнегодували и Му рекли: чуваш ли, какво казват те? А Иисус им отговорил: „Да! Нима никога не сте чели: „Из устата на младенци и кърмачета Ти си стъкмил похвала“?“ (Мат. 21:1-16; Йоан. 12:1-33; Лук. 19:29-46).

Кърмачета и младенци при раждането на Спасителя първи приели мъченическия венец; и тук, в предверието на страданията Му, из устата на кърмачета и младенци се разнася похвалата на Царя Израилев. Във Витлеем – дето се чула първата радостна вест за дошлия вече Спасител – пред нас се редят свещените образи на ангели, пастири, мъдреци и мъченици-деца. В Йерусалим – дето се завършило пророческото, царското и първосвещеническо Христово служение – децата славят Господа Иисуса Христа, народът ликува, слепи, хроми и всички болни се изцеряват, а водачите негодуват. Защото „тези люде – водачите, според пророк Исая, ослепили очите си и вкаменили сърцата си, та с очи да не видят и със сърце да не разумеят…“

Тъмната и тъжна страница на Витлеем се представлява от жестокия Ирод, а тук, в Йерусалим, от първосвещениците, книжниците и фарисеите, които след величественото „Осанна“ – изблик на невинните и чисти детски сърца – приготовляват сатанинския рев: „Разпни го!“

Да не бъдем, мои чеда, с късата памет на йерусалимските посрещачи, нито с духовната слепота и вкаменели сърца на йерусалимските водачи. Това е урокът от празненството на тържествения вход в Йерусалим. Да останем до край верни и предани на Христа, преизпълнени с неувяхващите чувства на синовна благодарност, признателност и любов към служението Му на пророк, цар и първосвещеник, за да не изпаднем в изкушението да извършим страшния грях на тия, които, след като пяха „осанна“, завикаха „разпни Го!“ Тая бърза промяна дошла от това, че те били обикнали повече човешката слава, отколкото Божията слава. Ние, обаче, които се именуваме християни, трябва да редим и строим живота си така, както ни заповядва Христос, Който, извършвайки Своето месианско служение, не знаел друга воля и друга слава, освен волята и славата на Отца. 

„Аз светлина дойдох в света, щото всякой вярващ в Мене да не остане в тъмнината. И ако някой чуе думите Ми, и не повярва, Аз няма да го съдя, защото не дойдох да съдя света, а да спася света. Който отхвърля Мене и не приема думите Ми, има кой да го съди: словото, що казах, то ще го съди в последния ден. Защото Аз от Себе Си не говорих; но Отец, Който Ме прати, Той Ми даде заповед, що да кажа и що да говоря. И зная, че Неговата заповед е живот вечен. И тъй, което Аз говоря, говоря го тъй, както Ми е казал Отец“ (Йоан. 12:46-50).

Нека мислено възлезем в Божествения Йерусалим и, сливайки славословието си с възторга на йерусалимските деца, твърдо да вярваме в Богочовека Иисуса Христа, Съвършителя на спасението ни, като изповядваме вярата си чрез дела и подвизи на послушание, преданост и любов към всичко, което ни е заповядал Христос, за да сме живи клончета на вечната лоза – Църквата Му, както на земята, тъй и на небето. От сърцата ни да извират само химни на величание, за да бъде целият ни живот благоуханно кадило и синовно моление, та, без помрачение, колебание и измяна, винаги възторжено да пребъдваме в тайната сила на хвалебната песен: „Осанна! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев“. Само при това положение ние няма да имаме участие и дял в преторията на Пилат и ще останем да вкусваме в радостта на младенците и кърмачетата, из устата на които прославата е била най-чиста и най-свята. 

Автор: Български екзарх Стефан 

Източник: Сборник от избрани речи, слова, поучения, статии и архипастирски напътствия – 1942 г. 

За Ангел Карадаков

Виж още

Пожар пламна в планината край Рилския манастир

Пожар е възникнал днес в планината край Рилския манастир, съобщава Нова телевизия. Огънят тлее върху ...