Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
В неделен ден, когато църковната камбана зове за молитва в храма, не всички хора отиват на богослужение. Повечето потъват в домашни грижи, плануват развлечения или сядат в заведенията за кафе и закуски. Това като се върши постоянно, човек забравя Божия дом. Минава край храма и дори не си задава въпроса защо е изграден. Гледа на него само като на старинна сграда. А той е тихо пристанище за душата, която никога не остарява, защото е безсмъртна.
Прекомерните грижи само за тялото, отклоняват мисълта за Бога. И преди Христа хората били потънали в много светски грижи. Силно привързани към земното, те не могли да видят в Христос Божия Син – Месия, въпреки че Той три години и половина обикалял села и градове, вършил чудеса и проповядвал.
Когато наближило времето да пострада и изкупи греховете на човечеството, Той искал да напомни на евреите, че е чаканият от векове Месия. На път за Иерусалим, от едно близко село изпратил двама Свои ученици, като им поръчал:
– Ще намерите в града вързано осле. Отвържете го и ми го докарайте. Ако някой ви пита какво правите, кажете, че то е потребно на Господа.
Някога еврейските царе влизали в престолния град, възседнали осле. Христос възседнал ослето и се приближил до градските порти. Това станало един ден след възкресяването на Лазар. За чудото се говорело много. Освен това градът бил препълнен от хиляди поклонници, дошли от страната, и чужденци за празника Пасха, който бил шест дни след това.
Като влязъл в града, множеството се развълнувало. Радостно викали:
– Осанна (слава) на Давидовия Син. Благословен е Този, Който иде в име Господне!
По пътя, по който минавал, хвърляли палмови вейки, а някои го постилали с дрехите си. Най-радостни били децата. Христос обаче оставал тъжен. Той виждал, че народът го приема като земен цар и чака от Него да го освободи от римско робство и да му осигури земни блага.
Отправил се към храма да се помоли и да проповядва. Но там заварил пълно безредие. Дворът му бил превърнат в пазар. Продавачи и купувачи на животни за жертвоприношение и менячи на пари вършели търговия и викове изпълвали простора.
Спасителят се изпълнил със свещен гняв. Той изпъдил продавачите, прекатурил масите на гълъбопродавците и казал:
– Домът Ми е дом за молитва, а вие го направихте разбойнически вертеп.
И пак милостиво излекувал много болни, слепи и недъгави. Но книжниците и фарисеите не се зарадвали. Това ги изпълнило със завист. Те вече таели омраза и кроели планове за унищожаването Му. А Христос все така натъжен напуснал града и започнал да се подготвя за предстоящите страдания.
На това тържествено влизане на Христос в Иерусалим е посветен празникът Цветница. Нарича се още Връбница, защото в храма се раздават върбови клончета вместо палмови, тъй като палмата не расте у нас. И сега на този празник се радват най-много децата. Празникът се пада в неделния ден преди Великден. Те отнасят в дома си за благословение върбови клончета, а тези, които носят име на цвете, празнуват своя имен ден.
