Начало / Uncategorized / Мир и единство

Мир и единство

Във второто прошение от великата ектения на Божествената Литургия следва конкретно препращане към мира, който е основната ни тема днес. В това прошение дяконът казва: „За мира на целия свят, за благопреуспяване на светите Божии църкви и единението им, на Господа да се помолим“.

Чрез тази молитва Църквата ни подтиква, като любяща майка, да се молим с любов и съсредоточеност за благото на другите. Другите вярващи, независимо къде живеят или колко далеч могат да бъдат, са наши братя и сестри в едното Христово семейство. С голяма любов прегръщаме нашите братя и молим Господ за тях да се радват на най-големия дар – мира. 

В тази ектения се молим Господ да се наслади на плодовете на Неговия мир, а именно благопреуспяването на светите Божии църкви и единението на всички тях в Неговата истина. 

Когато има мирни отношения между държавите по света, тогава и поместните църкви се радват на спокойни дни. В Божия мир корабът на Църквата спокойно плава към необезпокояваното пристанище на Царството. Затова молим Христос в Божествената Литургия: „Помени, Господи, Твоята свята, вселенска и апостолска Църква… заблудените обърни и присъедини към Твоята света, вселенска и апостолска Църква… Прекрати разделенията на църквите, народните смутове успокой, еретическите вълнения скоро умири със силата на Твоя Свети Дух. Всички нас приеми в Твоето царство, като ни направиш синове на светлината и синове на деня. Твоят мир и Твоята любов ни дай, Господи Боже наш, защото всичко си ни въздал“ (Молитва в Литургията на св. Василий Велики).

Разбира се, Христовата Църква е една. Но на местно ниво е разпространена по целия свят. За да оцелее още от апостолските времена, тя се организира в поместни църковни провинции с духовен водач – епископ. Решенията на Вселенските събори уреждат, с помощта на специални правила (канони), как функционира една епархия, архиепископия, митрополия или патриаршия. Всяка църковна провинция носи титлата на града, в който пребивава епископът, или на по-широка провинция (или на цялата страна). Ето защо имаме, например, Светата митрополия на Смирна (която произлиза от името на града), Светата митрополия на Писидия (произлиза от името на областта) и Светата архиепископия на Австралия (името й идва от името на цялата страна). Нещо подобно се среща в Новия Завет, където се говори за „Божията църква в Коринт“ (1 Кор. 1:2) или Църквата в Галатия (1 Кор. 16:1). От това следва да заключим, че църквите се считат за такива, защото всички отделни православни християнски общности по света се придържат към православното учение (което включва Вселенските събори и свещените предания), а епископите ги водят в общение с цялото Тяло Христово. Всички тези православни църкви са длъжни към Основателя на Църквата – Христос, да останат твърди във вярата и непоколебими в това, което са получили от своите предшественици.

Друг плод на мира е единството на всички в Христа. Тази обединяваща сила на мира е подчертана и от св. апостол Павел в писланието му до Ефесяни: „Залягате да запазвате единството на духа чрез връзките на мира“ (Еф. 4:3). 

Коментирайки тези думи св. Йоан Златоуст казва: „Не е възможно да има единство на Духа в омраза и раздор… Защото както огънят ако намери сухи пръчки, изгаря всички заедно в една пламтяща купчина, така ако открие мокри не може да действа и не ги изгаря; така е и тук. Нищо, което е студено, не може да създаде този съюз, докато топлотата в по-голяма степен може. И ето – продължава св. Йоан Златоуст – апостол Павел пожелава на вярващите да бъдат в общение помежду си. Не просто да имаме мир, не просто да обичаме, но да бъдем един дух“ (PG 62:72-3). Объркването и смущенията разделят и разкъсват един човек от друг, докато мирът обединява мнозина. мирът ни обединява не само помежду ни, но и с Бога. 

Дълбокото желание на човешката душа е Господ да обедини нашите семейства и онези наши братя и сестри, които са близо или далеч, като ни въведе в неделимо единение с Него. Така никога няма да можем да бъдем отделени от любовта на нашия Господ. С тази връзка на мира верните се опитват да общуват помежду си и с Бога. Тази връзка не се разделя, не е натрапчива, а по-скоро напълно ни освобождава. Верните, когато са свързани чрез връзката ни мира и любовта, достигат безкрайната любов на Бога чрез Божествената Литургия. 

Скъпи мои братя и сестри, нека бъдем пренесени на крилете на този свещен духовен момент към небесния Йерусалим, в нощта на предателството и ареста на Иисус, за да чуем какво бе последното Му желание за Неговите ученици и за всички, които по-късно ще бъдат кръстени и ще Го последват. 

Виждаме как Иисус духовно вдига ръцете и очите Си към Своя небесен Отец и с голямо вълнение се моли горещо, казвайки: „И не само за тях се моля, но и за ония, които по тяхното слово повярват в Мене, да бъдат всички едно: както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас едно, – та да повярва светът, че Ти си Ме пратил“ (Йоан. 17:20-21). 

От това, което чухме, знаем последното желание на Господ преди Неговите Страдания. Надявам се, че всички сте съгласни, че си заслужава всеки един от нас да направи всичко възможно, за да поддържа единството в Христос и Неговата Църква, както и един с друг. Амин. 

Автор: Писидийски митрополит Сотир

Източник: pemptousia.com

За Ангел Карадаков

Виж още

Над 41 000 лв. събраха бургаски ученици за построяването на църква в Драганово

Над 41 000 лв. събраха ученици от НУМСИ „Проф. Панчо Владигеров“ за изграждане на православен храм в с. ...