Св. Никита бил българин от Албания. Отначало той се подвизавал на Атон, в руския манастир „Св. Пантелеймон“, гдето като йеромонах бил ефимерии – чреден свещеник.
Той напуснал Атон и дошъл в град Серес с намерението мъченически да умре за християнската вяра. На Велика сряда отишъл в джамията „Св. София“ (Ахмат паша), гдето живеел мохамеданският учител с учениците си. Никита срещнал един куц ученик и го посъветвал да приеме християнско кръщение, ако иска да се оправи от куцането.
След затвор и явяване пред съдии светецът бил осъден. Вечерта на Великата събота – 4 април 1808 г. – той бил осъден на смърт и същия ден го обесили. Мъченикът поискал прошка от всички и всички простил.