Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Господ предупреди Своите ученици: „В света скърби ще имате, но дерзайте, Аз победих света“ (Йоан 16:33). Апостол Павел също се позовава конкретно на скърбите, като предупреждава християните да не се натъжават за това: „През много скърби трябва да влезем в царството Божие“ (Деян. 14:22).
От църковната история и от житията на светиите знаем, че е имало много хора, които са станали светии чрез търпеливото си понасяне на житейските трудности, съчетани с пламенна вяра и любов в Христа. Всъщност, с колкото по-големи скърби са се сблъсквали, толкова повече слава са получавали, подобно на великомъчениците.
За тези, които имат силна вяра, търпение и преданост към Христа, тези изпитания са възможност да достигнат до нови духовни висоти.
За слабите във вярата те стават поводи за падение. Някои дори губят малката искрица вяра, останала в сърцата им и попадат в тъмната яма на отчаянието. Те дори достигат дотам, че обвиняват нашия Многомилостив Господ за несправедливостта, безразличието или изоставеността, която изпитват. Но Църквата насърчава своите доблестни духовни борци да се надигнат, като продължават борбата срещу скърбите до самия си край, получавайки венците на славата. Останалите от нас са призовани да се молим, за да бъдем освободени от тези трагедии, с които често се сблъскваме: „За да се избавим от всяка скръб, гняв, беда и нужда…“.
Наистина е вълнуващо, когато погледнем как са живели светиите, приемаки тези изпитания като благословение от Бога и шанс за повече борба и подвиг. В същото време те се молели на Бог за всички останали, изпросвайки от Бога да бъдем освободени от нашите тежести и трудности. Св. Паисий Светогорец е съвременен пример за това. Изумени сме от отношението му към страданието, тъй като дълги години той страдаше от сериозни болести. Но подобно на великите светии, той понасяше всичко с търпение. Той разглеждаше тежката болка като посещение от Бога и духовно упражнение за израстване във вярата. Страното за нас е, че той не помоли Бог да го облекчи от болката и болестта, защото чувстваше, че те му помагат.
Веднъж той каза: „Моите болести ми помогнаха повече от един цял живот в пост, бдения и духовни борби на Атон“.
Но за всички други, които страдат и поискат помощта му той се молеше за тяхното облекчение, а Бог го чуваше и се случваха чудеса. С други думи, св. Паисий следва духовното напътствие, дадено от всички светии: Да се моли на Бога и да ни освободи от нашите скърби. Поради заплахата от скръб, която заплашва да ни изпрати в ужасно отчаяние, по-добре е да се откажем от посягането към тези венци на издръжливост и вместо това смирено да признаем слабостта си, обръщайки се към Господнята милост.
Когато се молим за освобождаване „от всякакъв гняв“, имаме предвид главно божествения гняв, който е насочен към онези, които не само нарушават Божията воля, но не се подчиняват на Божия закон, изкривявайки истината, оставайки непокаяни поради тоталния си егоизъм. Такива хора наистина са врагове на Бога. Апостол Павел пише за група от такива хора: „Които ни пречат да говорим на езичниците да се спасят, и с това винаги допълнят греховете си; но постигна ги гневът докрай“ (1 Сол. 2:16). Типичен пример за непосредствената поява на божествения гняв в човек, който се смята за подобен на Бога, е цар Ирод. Ирод, както пише в Деянията на светите апостоли, бил в спор с жителите на Тир и Сидон и „в определения ден Ирод се облече в царска дреха, седна на трона и говореше към тях; а народът викаше: това е Божий глас, а не човешки. Но изведнъж Ангел Господен го порази, задето не въздаде Богу слава; и той, изяден от червеи, умря“ (Деян. 12:20-23). Нека бъдем бдителни и горещо се молим нашето отношение към Бога да е правилно, за да получим Неговото благословение и безкрайна милост.
Да се молим за предотвратяване и избягване на всяка опасност и лишения, е допълващото увещание на дякона: „За да се избавим от всяка… беда и нужда, на Господа да се помолим“.
С всеки изминал ден се сблъскваме с нови опасности за нашия живот и за нашето спасение. Непрекъснато слушаме за бедствия, войни, аварии, престъпления (дори в дома), мутации на смъртоносни вируси и толкова много други тъжни неща, които се случват по света. Това знание ни води до несигурност, тревожност и стрес, карайки ни да се чувстваме несигурни в живота си (включително в своя дом). Ето защо е важно да насочваме вниманието си единствено върху Всемогъщия Бог, единственият, който може да ни спаси от всичко това (вж. Евр. 5:7). Това е правилният отговор на всичко.
Накрая, като искаме „да се избавим от всяка… беда“, от вярващия се иска:
- Да се отърве от фалшивата „беда“, която е продиктувана от егоистичното консуматорско общество.
- Да има искинска нужда за духовен живот, за себе си и за своето семейство.
От всички тези трудни остоятелства, духовни и материални, ние молим да бъдем освободени. Амин.
Автор: Писидийски митрополит Сотир
Превод: Ангел Карадаков
Източник: pemptousia.com
