Начало / Uncategorized / Докторска защита в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“

Докторска защита в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“

В Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ се проведе публична защита на докторската дисертацията на Ваня Величкова Карчина на тема: „Християнската любов към ближния в съвременния секуларен контекст: проблеми и предизвикателства“.

Защитата се проведе на 18 март 2022 г. в осма аудитория на факултета. Научното жури в състав: проф. д-р Клара Асенова Тонева (председател на журито), доц. д-р Костадин Кирилов Нушев (научен ръководител на докторанта), проф. д-р Жоржета Димитрова Назърска, доц. д-р Магдалена Маринова Легкоступ, и доц. д-р Свилен Милков Тутеков гласуваха единодушно за присъждане на образователната и научна степен „доктор“ на Ваня Карчина. Дисертацията е в областта на Християнската етика и спада към систематическото богословие, според сегашното разделение на катедри в Богословския факултет.

Фокус на академичното изследване е търсенето на причините, довели до промяната в традиционната християнска добродетел, а именно – любовта към ближния – в контекста на българското общество през последните три десетилетия. Ваня Карчина защитава тезата, че „отдръпването от Бога и липсата на жива, просветена вяра, води до промяна на разбирането на християнската любов към ближните. А от изпълването й със секуларен контекст – произлизат кризите и сътресенията в днешното българско общество”.

Председателят на научното жури проф. д-р Клара Асенова Тонева определи като особено полезно познаването и позоваването на разработките на професорите Ганчо Пашев и Иван Панчовски.

Членовете на журито откроиха добрия авторов стил на писане, който улеснява разбирането и допринася за яснотата на изложените тези.

В перспективата на подмяна на христоцентричния с антропоцентричния морал е представен съпоставителен анализ между християнската и светската етика. Поставя се въпросът дали човек трябва да живее според християнските добродетели или според светските морални принципи. Изясняват се последиците от единия и другия начин на живот по отношение на семейството, училището, социалните грижи и обществените отношения.

В своята рецензия проф. Тонева изтъква ценността на разглеждането на философско-етическите и исторически предпоставки за секулариацията на българското общество през призмата на християнската етика.

Приносният характер на този труд се заключава в следните положителни особености:

1. Първи опит в българското богословие за богословско-етическо изследване на актуалното състояние на християнската любов към ближния в български контекст.

2. Осъществяване на богословско-етически сравнителен анализ между християнската любов към ближния и съвременния светски хуманизъм; извеждане и анализ на проблемите, които са резултат от секуларното разбиране на любовта по отношение на семейството, училището и обществените отношения.

3. Предлага опит за изграждане на систематичен подход за обобщаване на емпирични данни от социологични изследвания на ценностните нагласи в българското общество, което е от полза за богословските изследвания в областта на християнската етика.

В своето становище проф. Назърска откроява точното намиране на предпоставките за дестабилизацията на християнското семейство, християнското образование и възпитание и християнската социална дейност в България, а именно водената атеистична политика през времето на комунистическото тоталитарно управление и заключава: „Като цяло, дисертацията е успешен опит да се съчетаят възможностите на нравственото богословие, светската етика и социалната антропология по актуална научна тема и значим социален проблем“.

Доц. д-р Магдалена Легкоступ изтъква методологическата полза от прецизно теоретизираната първа глава, в която Ваня Карчина изследва библейските основания, богословско-етическия характер и църковно-социалните аспекти на християнската любов към ближния. „Специално внимание се отделя на същността, свойствата, проявите и нарушенията на християнската любов към ближния и нейното място в служението на Църквата“.

Научният ръководител на докторантката – доц. д-р Костадин Нушев посочва, че научният характер и обем на използваната първична и изворова литература, научно-критичната литература, официалните църковни документи и статистически източници и данни, съответстват на спецификата на изследваната актуална проблематика, кореспондират непосредствено с предмета и обекта на проучване като свидетелстват за библиографска осведоменост, критичност и добра подготовка на дисертантката за самостоятелно и научно изследване по темата на дисертационния труд. „Систематичният богословски поглед към проблемното поле и обекта на изследването, от гледна точка на православната християнска етика, определя и възприетия от докторантката концептуален модел за проучване на основните теоретични и приложни аспекти на темата, който предполага едновременно богословско-систематически, християнско-етически и приложно-практически характер на дисертационното изследване.“, допълва становището си доц. Нушев.

В своя труд Ваня Карчина посочва като средство за преодоляване на духовните кризи в българското общество прилагането на Стратегията на БПЦ за духовна просвета, катехизация и култура (2012), в която детайлно са очертани разнообразни средства за приобщаване на учениците, младите хора и православните семейства към Църквата, както и за по-широка социализация на нейната дейност, така че цялото общество да бъде „посветено“ в душеспасителната ѝ мисия.

Дисертационният труд на Ваня Карчина обхваща обем от 356 стандартни машинописни страници, разпределени в предговор, увод, три обособени глави, заключение, библиография и три приложения, които имат непосредствено отношение към темата във връзка с основните проблеми на представеното дисертационно изследване. Научните изследвания по темата на дисертацията са проведени в рамките на докторска програма по „Нравствено богословие” при Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ през периода между 2018 – 2021 година под научното ръководство на доц. д-р Костадин Нушев. Приложени са и пет публикации по темата на дисертацията:

1. „Християнската любов като евангелска добродетел в богословско-етическите трудове на проф. д-р Иван Панчовски”. – В: Богословското творчество на професор Иван Панчовски и духовно-просветната традиция на Българската Православна Църква. УИ „Св. Климент Охридски”, С., 2018г., с. 127-132.

2. „Грижата и служението на ближния като проява на християнската любов в съвременното секуларно общество”. – В: Православие – традиция и съвременност. Том 6, Пловдив, 2020г., с. 37-51.

3. „Пандемията днес – един болезнен, но толкова необходим урок по християнска любов”. – В: Сборник доклади от годишна университетска научна конференция. Том 2, Научно направление „Педагогически и хуманитарни науки”, ВТ, 2020г., с. 86-92.

4. „Християнската любов към ближния в служението на Църквата”. – В: Свидетелство, служение и богослужение на Църквата. Сборник статии, съставител Иво Янев, УИ „Св. Климент Охридски”, С., 2021г., с. 190-199.

5. „Ролята на религиозното образование за възпитание на младите хора в християнските нравствени ценности и добродетели”. – В: Богословска мисъл, бр. 2/2018г., с. 149-155.

Ваня Карчина е професионален бакалавър по здравни грижи (1989), бакалавър по богословие на СУ и магистър в програмата „Вяра и живот“ при СУ (2014-2016). Тя има дългогодишен опит в сферата на здравеопазването и социалните грижи, който формира у нея траен интерес към избраната проблематика.

Текст и снимки: Елена Дюлгерова

За Ангел Карадаков

Виж още

Неделя на Слепия

«Иди се умий в къпалнята Силоам, което значи: пратен.» (Йоан. 9:7) Едно забележително чудо с ...