Начало / Uncategorized / Малкият вход по време на Божествената св. Литургия (разяснение)

Малкият вход по време на Божествената св. Литургия (разяснение)

Във всяка Божествена св. Литургия, след антифоните, Светото Евангелие си проправя път от Светия Престол (където стои по всяко време) и се пренася през центъра на Църквата, след което се връща на мястото си. 

Светото Евангелие символизира самия наш Господ Иисус Христос и се показва в шествие, минавайки през вярващите, през самия вход по пътя си към Светия олтар още веднъж. Този вход ни помага да разберем пришествието на Христос в света, като самото Евангелие символизира Господ. Свещеникът, след като се поклони на Евангелието, го дава на дякона (ако такъв служи по време на литургията), който вдига Евангелието на нивото на своето лице (като го покрива дори). Това се извършва, за да се покаже идването на Христос в света. Свещта (която се носи пред Евангелието) символизира св. Йоан Кръстител, както пише св. Йоан: „Той беше светило, което гори и свети; а вие поискахте малко време да се радвате при светлината му“ (Йоан. 5:35). Той беше този, който отвори пътя за Христовото пришествие и така цялата Църква приветства Евангелието, припомняйки си за влизането на Христос в историята на света, носейки възможността за единението на нас човеците с Него – Богочовека в Неговата Църква. 

Когато свещеникът дойде в средата на храма, той се моли: „Дай (Господи) и светите ангели да влязат с нас“. Не може да има съмнение, че това е самата истина, защото там, където се явява Христос, Той е заобиколен от множество Свои ангели. Това важи особено в Божествената Литурия, където Сам Христос принася Тайната на Евхаристията. Свети Спиридон не е бил единственият, който виждал как св. ангели идвали да му помагат по време на Божествената Литургия, тъй като има и множество други записани такива случаи. Това е причината в Божествената Литургия да се включват и пеят химни и песнопения на ангелите, известни от Свещеното Писание (които, ако Бог даде, ще бъдат обсъдени в бъдещи проповеди). С радост пеем: „Нека се веселят небесата и земята да се радва. Добрият Пастир на ангелите днес дойде и при човеците“ (Богородичен на вечернята за 30 декември). Наистина разбираме колко много ни е издигнал Господ и колко много ни цени. 

След т.н. входна молитва, свещеникът благославя Входа на духовниците в Светия олтар. Тогава дяконът, издигайки Светото Евангелие, за да го видят всички, възглася: „Премъдрост! Прости!“ Евангелието е Премъдрост и Премъдростта е Христос, както пише апостол Павел, че Христос е „Божия сила и Божия премъдрост“ (1 Кор. 1:24). Всички ние, както телесно, така и духовно (с бдителност), съзерцаваме Евангелието. Точно както в градовете и селата на Галилея и Юдея, когато се яви Христос. Светите евангелисти говорят по-нататък за това: Господ отиде на обезлюдено място да се помоли и „народът, като узна, тръгна подире Му пешком от градовете“ (Мат. 14:13). Ние също чувстваме, че имаме Самия Христос сред нас, когато виждаме Светото Евангелие. Ето защо всички вярващи заедно благоговейно се поклаят пред Евангелието, като се прекръстват и се укепват взаимно с пението: „Дойдете да се поклоним и паднем пред Самия Христос“. Веднага след това, обръщайки се към Христос, пеем: „Спаси ни, Сине Божий…“ Колко хора, които вярно се молели на Иисус с думите „спаси ме“ (или „смили се над мен“) всъщност бяха спасени чрез чудотворната намеса на Господ! Кой трябва да спомена най-напред? Дванадесетте ученика, които бяха застрашени да се удавят в бурята в Тивериадско море. Те извикаха към Господа: „Господи, спаси ни!“ По заповед на Господ веднага „настъпи голямо спокойствие“ (вж. Мат. 8:23-26). Светите Евангелия и Историята на нашата Църква са пълни с подобни чудеса, с които Господ отговаря на онези, които го призовават по този начин с вяра. 

Входът Господен – под формата на литийно шествие със Светото Евангелие към Олтара на Църквата символизира идването на Сина и Словото Божие в света. Той идва като непогрешим Учител, което Сам Той потвърждава с думите: „Аз съм пътят, истината и животът“ (Йоан. 14:6). Неговите ученици възгласят следното: „Ти имаш думи за вечен живот, и ние повярвахме и познахме, че Ти си Христос, Синът на Бога Живий“ (Йоан. 6:68-69). Има и свидетелството на онези, които не приемаха Иисус. Когато бяха изпратени стражи да арестуват Христос, докато той проповядва, те се удивили на думите на Господ и забравили заповедта, която били получили! „Никога човек не е говорил тъй, както Тоя Човек“ (7:45-46). 

Така че този Иисус Христос, единственият истински Учител, се вижда при Входа на Светото Евангелие. В тази първа част на Божествената литургия, до молитвите за оглашените, акцентът е върху свещеничеството на Божието Слово. Както Господ първо се яви на света и провъзгласи Благата вест, а след това се предаде на разпятие, така е и в Божествената Литургия. Първо е провъзгласен за Учител и Свещеник на Евангелието (Благата вест), а след това за Свещеник на жертвата на Неговото Свято Тяло и Кръв. Редът на Божествената Литургия следва Неговия земен живот. 

Текст: Писидийски митрополит Сотир

Източник: pemptousia.com

За Ангел Карадаков

Виж още

Показват изложбата „Чудотворни икони и свети мощи на Балканите“ на 15 август

Постерната изложба „Чудотворни икони и свети мощи на Балканите“ ще бъде представена на 15 август, ...