Ако спрем да обръщаме внимание на собствените си слабости, несъвършенства и грехове, започваме да се вглеждаме в недостатъците на другите. Така чуждите грехове привличат вниманието ни, фокусът ни се отклонява от собствените ни борби със страстите и започваме да изпадаме все повече в грях, тъй като очите ни са се отвърнали от Господа.
Когато фокусът ни е отместен от това да се преборим със собствените си страсти, сърцата ни стават уязвими и започваме да изразходваме енергията си, за да разкъсаме своите ближни. Техните грехове стават гореща тема за клюки с нашите приятели и по този начин ние затъваме в гнилото на собствените си грехове. По този повод свети Сисой Велики казва:
„Как можем да опазим сърцето си, когато езикът ни е подобен на отворена врата?”
Ако искаме да се измъкнем от тинята на греха и с помощта на Христос да бъдем преобразени и изцелени, очите ни не трябва да гледат към греховете на другите. Според свети Йоан Касиан човек не се безпокои за делата на другите, когато достатъчно обръща внимание на своите.
През Великия пост нека променим фокуса си и се подготвим за предстоящата борба. Нека ползите от този пост са по-велики от всички досега, а целта ни да е душевно смирение и покаяние. Ако се съсредоточим само върху собствените си слабости, този Велик пост ще бъде най-полезният от всички досега. По този начин ще бъдем издигнати от Бога, а празнуването на Пасхата ще бъде най-славно.
Не забравяйте, че Великият пост е създаден за нас като време за покаяние, обновление и възстановяване на сърцето, ума и тялото.
Нека да държим духовните си очи върху Христос и да бъдем готови Той да изцели нашата душа – Онзи Христос Исус, на Когото се покланяме и почитаме.
С любов в Христа,
Игумен Трифон, игумен на манастира „Христос Спасител“, о-в Вашън, САЩ
Снимка: pixabay.com