Емблематичният великотърновски храм „Св. 40 мъченици“ пази безценни свидетелства за величието на средновековните ни владетели.
Сред тях са колоните на хан Омуртаг (815–831) и на самия цар Иван Асен ІІ (1190-1241) с известния надпис в 13 реда, провъзгласяващ на български език голямата победа на българите при Клокотница.
По време на археологически проучвания на храма са били открити гробовете на цар Калоян (1197-1207), както и на самия цар Иван Асен II и на съпругата му Ана Мария.
“Иван Асен II е един от най-великите български владетели, защото по негово време България граничи на три морета и е една голяма империя на Балканите“, казва д-р Иван Църов, директор на РИМ Велико Търново.
Връщайки се от победната война, владетелят решава, че наистина светите 40 мъченици са били на негова страна и че са подкрепили армията му. „Поради тази причина това става главната църква на столичния град Търнов, като разбира се Патриаршеската църква (която увенчава хълма Царевец) по това време е майката на християнството в България “ – твърди историкът.
В средата на ХІІІ в. около храма се създава царският манастир „Великата лавра”.
„Църквата просъществува като манастирска до XV век, когато е преустроена в джамия (от османския нашественик-бел.ред.) и така до началото на XIX век. Най-интересното е, че в храма фамилията на Асеневци са погребвали българските царе, които произхождат от тази династия, българските царици и най-близките си родственици. За съжаление, когато църквата е била превърната в джамия, всички тези гробници са били унищожени. До наши дни са достигнали сравнително малко артефакти. Но най-интересен е гробът на българския цар Калоян, заедно с известния Калоянов пръстен печат. Това е единственият царски гроб от Средновековието, до който можем да се докоснем. Защото другият царски гроб е на остров Св. Ахил в Гърция – на великия цар Самуил, но той е извън пределите на България“ – разказва д-р Иван Църов.
По време на земетресението от 1327 г. храмът е разрушен почти до основи.
През XIV в. обаче, светинята е възстановена, а впоследствие е била преустройвана многократно. Въпреки превратностите на времето, „Св. 40 мъченици“ пази безценни реликви, свързани с традицията на Търновската художествена школа, оказвала сериозно влияние върху развитието на българската живопис чак до XVII век. Интерес за ценителите представляват стенописите „Св. Елисавета Млекопитателница с младенеца Йоан“ и „Св. Анна Млекопитателница“. До нас са достигнали и отделни фрагменти от картинен календар, най-вероятно от втората половина на XIII век.
Храмът „Св. 40 мъченици“ се свързва с още едно знаково събитие от българската история.
На 22 септември 1908 г. в двора на църквата княз Фердинанд обявява с манифест Независимостта на България след петвековно османско владичество.
„Църквата е реставрирана в началото на XXI век – обяснява д-р Църов. – През 2005 г., след 30 годишна реставрация, тя отново отвори врати за посетители. Всяка година празникът на Велико Търново (22 март) започва именно от тази църква и продължава на хълма Царевец. Там се случват и християнски ритуали, въобще едно много интересно и посещавано място“.
Източник: БНР