Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
През 2022 година Великденските пости започват на 7 март за православния свят. Те напомнят за 40-дневния пост на Христос в пустинята. За значението на постите като духовно пречистване разказва в “Нашият ден“ доц. Костадин Нушев:
“Външната страна на поста или телесният пост е свързан с ограничаването на храната, като количество. Стремим се да избягваме преяждането и излишеството в храната. Това е също и промяна на състава на храната. Постните ястия са храна, предимно от растителен произход. Това цели да възвърне човека към една по-скромна обстановка, свързана с храненето и трапезата.
Това е външната дисциплинираща мярка, която е неизбежна. С нея искаме постът като средство да послужи за едни по-възвишени духовни цели, а именно съсредоточаване на ума в молитвата, надмогване на лошите навици, промяна на начина на живот, което е много по-дълбоката цел.
Съвременният човек, който живее в състоянието на стрес и на преизобилие на материалните блага, когато пристъпва към поста, се стреми на първо място да промени тези малко по-видими и лесно изразими негови измерения.
Постът е здравословно хранене, но и стремеж за изцеление както на тялото от нездравословните навици, така също и на душата от всички тези лоши навици, свързани с греховните влечения, със самолюбието, с егоизма. Това е връзката между душата и тялото – между телесния и духовния пост.
Светата Четиридесетница е учредена в Църквата като опит и усилия на християните да следват примера на Господ Иисус Христос от неговото 40-дневно пребиваване в пустинята. Това е едно от измеренията на поста.
Както е казал Спасителят: “Който иска да ме следва, нека първо се отрече от себе си, от себелюбието и себичността и от лошите навици.
На второ място, всеки да вземе кръста си. Да насочим нашия поглед навътре към сърцето, чрез молитвата да се издигнем към Бога.
На трето място – “И да върви след мен, по моите стъпки и моя пример и да ме следва“, казва Спасителят.
Третият елемент на поста е милосърдието. Когато се стремим, ограничавайки храната за себе си, да отделим от нашата обичайна храна и да нахраним гладните, да подкрепим изгонените, бежанците, странниците, да посетим болните, хората в тъмницата, да се погрижим за тези, които са най-малките“, каза в ефира на БНР доц. д-р Костадин Нушев.
