Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Времето на Великия пост е винаги време на осмисляне. Да застанеш пред самия себе си, пред съвестта си и да видиш колко добрина има в живота ти и колко злина. Какви са греховете ти, какви са пороците и страстите ти и най-вече какви действия трябва да предприемеш, за да им се противопоставиш, да ги победиш, да ги изкорениш от душата си и от техен роб де се превърнеш отново в свободен (от страсти) човек.
Много често се случва в живота ни Бог да изпрати изпитания, които да трябва да преживеем, за да се поучим от нещо. Понякога Бог така прави, че тези изпитания да идват не от зли и неблагоприятни обстоятелства, но от хора, от нашия ближен, от човек отсреща. И не, човеците, чрез които идват изпитанията не са непременно лоши, не са и опорочени съвсем. Понякога те, без да искат, помагат за нашето собствено спасение. Всичко зависи от това как ние ще приемем изпитанията, които ни се предлагат и как ще ги преодолеем.
Напълним ли сърцето си с омраза то не реагираме по най-правилния начин, но и ако обичаме само тези, които нас обичат има ли смисъл и ще получим ли от Бога благодат. Най-вероятно не. Обичта към враговете е основополагаща за духовния живот и за началото на пътя на спасението. За това и Великият пост започва с прошката.
Да простиш не означава да забравиш. Да простиш не означава да си апатичен към другия. Да простиш не означава и да не помогнеш на твоя „враг”. Прошката е очистване. Прошката е умиване на старите дела, загърбване и обновление. Чрез прошката даваме на другия, на „врага” ни втори шанс, но седемдесет пъти по седем, по думите на Спасителя.
Започвайки да работим по този брой, посветен преди всичко на Великия пост, си бях подготвил друг думи, с които да опиша мартенския „Светодавец”. Смятам обаче, че пред изпитанията на живота ни, трябва да имаме пред очите си единствено Смисъла на този наш живот. Да виждаме Спасителя, да се поучаваме от Него, да се опитваме да бъдем Христоносци и Богоносци. Бъдем ли или поне ако се постараем да станем такива, то каквито и изпитания да имаме, колкото омраза и злоба да отнесем или щети да придобием, то мисля си, че ще има смисъл, защото само с прошката ставаме по-добри и чрез нея можем да се доближим до любовта, за която знаем, че никога не отпада.
Простете!
Приятно четене на брой 3 на списание „Светодавец”!
Ангел Карадаков
Съдържание на бр. 3 на списание „Светодавец“
Великият пост – стр. 6
Светата Четиридесетница – Български екзарх Стефан
Доверието в Църквата – стр. 12
Българската православна църква – институцията с най-високо доверие в България – Ангел Карадаков
Християнска молитва – стр. 19
Тридесет мисли за молитвата на Румънския патриарх Даниил
Християнско изкуство – стр. 28
Притча за Блудния син – д-р Силва Маринова
Църковна история – стр. 48
Българският патриарх Кирил за Екзарх Антим I
Неразкрити страници из живота Ст. Стаматов на Дебърския митрополит Козма
Лицата на богословието в България – стр. 64
Академик Иван Снегаров
Култура – стр. 68
Фотографията като послушания
Новият брой може да прочетете тук или за по-удобно четене тук.
Печатно издание на списанието може да поръчате тук.
