Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
На 1 март отбелязваме годишнина от кончината на един от най-видните църковни историци у нас – академик Иван Снегаров, който се преставя пред Бога на 1 март 1971 г.
Иван Снегаров е виден български църковен историк, академик (1943), редактор на „Църковен вестник“ от 1928 до 1931 г.
Роден на 30 септември 1883 г. в град Охрид. Учил първо в гръцкото и българското класно училище в родния си град, а от 1900 г. – в Цариградската духовна семинария. След завършването й през 1906 преподавал в Ениджевардарското класно училище и в Цариградската духовна семинария, а през следващата година бил писар в Българската екзархия в Цариград.
По-късно специализирал византология в Духовната академия в Киев, Украйна и за изследването си „История на Охридската Архиепископия“ получил през 1912 г. научната степен „Кандидат по богословие“.
През периода 1912-1926 г. Ив. Снегаров учителствал последователно в Цариградската семинария, Педагогическото училище в Сяр (дн. Серес, Северна Гърция), в Солунската мъжка реална гимназия, в Ямболската гимназия, Софийската семинария и др., след което започнал дългогодишна преподавателска дейност в Софийския университет.
В Катедрата по история на Богословския факултет Ив. Снегаров е преподавал Древна и средновековна история на християнската църква, История на българската църква до края на ХІV век и История на съвременните православни и славянски църкви (сръбска, карловичка, черногорска, далматинска).
Академичната и научната му кариера продължила като доцент и професор (1926, 1933), дописен член на Българската академия на науките (1933), академик (1943), директор на Института за Българска история при Българската академия на науките (БАН) (от основаването му през 1947 г. до 1950 г.), директор на Архивния институт при БАН (от 1951 до 1959 г.), действителен член на Българския археологически институт и на учредения през 1923 г. Македонски научен институт. След пенсионирането си преподава история и в Софийската семинария.
Академик Снегаров е бил редактор на периодичните издания „Духовна култура“, „Народен страж“ и „Македонски преглед“ (орган на Македонския научен институт), на вестник „Автономна Македония“ и на „Църковен вестник“ (от 1928 до 1931 г.).
Главен научен принос са изследванията му по история на Българската църква, в т.ч. историята и живота на епархиите в Скопие, Струга, Солун, както и приносът на Охридската книжовна школа (през 1924 г. е публикуван капиталния му труд „История на Охридската архиепископия“). Оставил е ценни изследвания върху живота и делото на св. Климент Охридски, св. патриарх Йоаким I Търновски, св. Климент Римски, на цар Симеон I, Неофит Рилски, Райко Жинзифов, както и върху теми, свързани с българското възраждане, руско-българските връзки и на феодалните отношения през Средновековието.
Акад. Снегаров е предал Богу дух на 1 март 1971 г. в гр. София. През 1972 г. посмъртно е отпечатана последната му публикация за манастира „Св. Наум“. Огромният му научен архив се съхранява в БАН.
