Проф. д-р Петко Петков: „Екзархията е една българска протодържава”

По силата на султанския ферман от 27 февруари 1870 година и на Екзархийския устав, изработен от Църковно-народния събор в Цариград през 1871-а, Българската екзархия става първата официално призната българска институция след близо петстотин години бездържавност.

„Това е един безспорен успех на формираната вече българска нация през 19 век, извоюван благодарение усилията и упорството на десетки българи.

Първото легитимно признание на нацията ни като обособена общност в почти пълните си граници от делтата на Дунав до Охридското езеро. Затова е важно този юбилей да се чества”, коментира известният историк проф. д-р Петко Ст. Петков – преподавател във ВТУ „Св.св. Кирил и Методий” във Велико Търново. Той обясни, че създаването на Българската екзархия е закономерно следствие от стремежа на българите към национална еманципация. А тя в условията на Османската империя може да стане само чрез отделна религиозна и църковна общност.

„Имам теза от няколко години, че Екзархията е една българска протодържава. Това е първата и то много широка плоча на държавната сграда.

Тя обаче се изгражда в една част от тази основа, защото включва много малко от екзархийските територии според Берлинския договор, който е окончателният мирен. Българската екзархия е един неосъществен или недостатъчно развит проект, защото тя съществува само няколко години. Ферманът е издаден на 27 февруари 1870 година, но истинското й устройване започва и става през следващата със свикването на Църковно-народния събор в Цариград. До днес той е единственото всебългарско народно събрание. То изработва и първата българска конституция, както аз я наричам, Екзархийският устав. Защото Българската екзархия като протодържава има много религиозни, но и много светски функции”, сподели още проф. д-р Петко Ст. Петков.

Още по темата чуйте в звуковия файл от проф. д-р Петко Ст. Петков тук.