На 19 февруари 1882 година на най-високото място в София по онова време, югоизточно от църквата „Св. София“, е поставен основният камък на катедралата в българската столица.
Храм-паметникът е съграден в знак на почит към освободителите на България от Османско владичество, по идея на българския политик и общественик Пeтко Каравелов. На 17 декември 1880 г. Второто обикновено народно събрание взима решението за изграждането на катедрала в София, която да носи името на руския княз светец Александър Невски, небесният покровител на царя освободител Александър II.
Реално градежът на катедралата започва през 1904 година, а камбаните ѝ огласят София за първи път през 1913 г.
Храмът е монументална петкорабна кръстокуполна базилика с преддверие и кула камбанария над него. Изграден е по образец на византийския тип катедрали в Русия от втората половина на XIX в., като са използвани и средновековни български и други архитектурни форми. Сградата се простира върху площ от 3170 кв. м и побира 5000 души. Куполите на храма са позлатени.
Камбанарията се издига на 53 м височина, храмът има 12 камбани, като най-голямата е с диаметър на отвора 3 м и тежи 11 748 кг.
Стенописите и иконите от трите иконостаса са дело на български, руски и чешки художници. Отвън храмът е облицован с бял врачански камък. Фасадите са украсени с прецизна каменна резба. В подземието на храма се намира Криптата, където могат да се видят шедьоври на средновековно и възрожденско българско изкуство.
По информация на БНР.