Начало / Uncategorized / Българският патриарх Кирил за Екзарх Антим I

Българският патриарх Кирил за Екзарх Антим I

…Да се напише един по-пълен биографичен очерк за екзарх Антима бе съвсем необходимо, защото писаното до сега е малко и не е достатъчно да изясни образа му и да направи достъпни за разяване дейността и подвига му. 

Тая недостатъмност не само пречи да бъде Антим правилно разбран, но и допринася да бъде погрешно разбран. Повече светлина върху личността и историческото дело на Антима, без да се прибягва до ретуширане на онова,  което не изглежда напълно гладко, ще представи първия български екзарх в истинската му големина на духовен исполин и църковно-народен страдалец. Тоя труд, подготвян по-отдавна, се явава и като принос на дълбоката почит към паметта на първия предстоятел на Българската църква след възстановяване на нейната независимост през 1870-1872 г. от страна на първия български патриарх след възстановяването на Българската патриаршия на 10 май 1953 г. 

В живота и делата на Антима се утвърждава старата истина, че за дълбокото родолюбие не всякога може да се съди по шумните прояви, по смелите жестове и по драматизма на личния подвиг. Антим е тих, спокоен, предпазлив и отмерен човек, който не търси външния ефект. Той умее търпеливо да чака зрелия плод на личното и общото усилие в служба на народното дело, да не изпреварва събитията преди да е дошъл сгодния момент, който може да даде по-пълна цена на националната дейност и енергия. Но когато тоя момент е веше дошъл, Антим не губи време, а действа решително, поемайки опасни рискове. 

Сега Антим се обърнал към българския народ с послание, което е първият писмен документ от важно програмотно значение за предстоятеля на нововъзстановената Българска църква. Посланието представлява интересен документ. В него се изтъквало, че за Църквата си българският народ е положил много трудове и е претърпял много страдания, без да отстъпи от спасителния път на мъдростта и благоразумието. Тук няма място да бъдат изтъквани заслугите на оделни лица, колкото и тия заслуги да са безспорни, защото носител на цялото това народно движение е самият народ. Антим сякаш искал да посочи опората, която оттук нататък ще търси – това е народът. 

Страданията и жертвите не са останали безплодни и българския народ сега е радостен заради придобитите драгоценни църковни правдини в „просторната Османска държава, от която е значителна част“. В тоя пасаж на посланието се чувства един ясно поставен политически акцент. В много изложения до правителството, подавани през време на църковно-народната борба, а и след учредяването на Екзархията, старателно е бил подчертаван безспорния факт, че българският народ представлява значителна част от православното население на Отоманската империя. И сега Антим не отминавал тоя факт без оцента, за да внуши на българския народ вяра в собствената му сила. 

Един беден и сиротен народ, изоставен от всички и почти съвсем забравен, но народ със свое самосъзнание, е получил правдините си при съдействието на правителството. Антим не случайно говорел за самосъзнанието на българския народ, с което искал да подчертае безмислието на всякакво старание да бъде спъван тоя вече пробуден народ, който иска да осъществи ясно целите на своето народностно съществуване. 

Българският народ успял във всенародните си страдания „с благоразумното си поведение, с непоколебимото си постоянство в светото свое бащинско вероизповедание“, с лоялност към правителството. Тоя голям по численост народ, с народно самосъзнание, е останал верен на своята православна вяра. Тая мисъл очевидно има предвид обвинението срещу българите, че били въвеждали началото на народността и числеността т.е. на фелитизма, с което били отпаднали от чистотата на православното изповедание. 

Българският народ радостно поздравява своя пръв екзарх, признат званично от правителството и снабден с царски берат, с което се полага „в съвършено действие издаденият преди две години ферман“. Тук се съдържа една политическа мисъл от високо значение: веднъж издаден ферманът, Българската църква има свобода да се устройва въз основа на своя устав и на фермана, който определя както нейната несъвършена независимост, така обаче и границите на църковната й област. Гласът на Антима трябвало да стигне далече до всички епархии, които са участвували в борбата и са искали да бъдат присъединени към независимата Българска църква. Тоя глас трябвало да насърчи и то не като някакво скрито нашепване, а като званично подканване от предстоятеля на Българската църква да търсят своите законни и съобразени с фермана правдини. 

Антим продължавал, изтъквайки трудностите и отговорностите на своето високо ослужение. Той е получил адреси отвред, в които благочестивите българи го привествуват. Толкова по-силно той чувствувал тежестта на своите задължения, които му били наложени. Турил веднъж ръка на духовното орало, той няма да се върне назад, а с Божия помощ и с ревностно съдействие на окръжаващите го свети старци и народолюбивите сътрудници от Смесения съвет, той „ревностно ще се потруди да отговори на високото си послание и на светите и непорочни народни желания“. „Денем и нощем ще се грижим да покажем и словом, и делом на света, че народът ни е бил достоен за църковните правдини, с които се днес наслаждава. Денем и нощем ще се грижим да представим православната и правоправящата наша Българска църква чиста, неимуща скверни или порока, света с Божията истина, света с учението си, света в любовта, непорочна в поведението си. Тъй само ще можем да я утвърдим и тъй ще достигне тя да участвува и словом, и делом в ежедневния обществен живот на Вселенската православна църква, погледите на която днес са обърнати към нас и от нас зависи да покажем благоразумно, че ние сме нейни чеда, не отделни членове от тялото й, нейни защитници, достойни за нейтана любов, достойни за нейното благословение, достойни за нейната симпатия“. 

Това било една програма, която първият екзарх начертавал, за да отговори на високо си послание и на народните желания. Преди всичко той обещавал, че ще се старае да запази Българската църква свята в истината, в любовта и в благочестието, тъй че да бъде достоен член на Вселенската църква. Това е първата и основна задача, която не бива да се изпуска от погледа. 

Вестта за смъртта на Антима отеква тъжно из цялата българска земя – навред, където се бе простряла неговата екзаршеска дейност през най-усилните години на църковен и политически възход на българския народ. 

Автор: Кирил, патриарх Български

Източник: Екзархийски лист, юли-август, 1990г. 

За Ангел Карадаков

Виж още

Пожар пламна в планината край Рилския манастир

Пожар е възникнал днес в планината край Рилския манастир, съобщава Нова телевизия. Огънят тлее върху ...