Начало / Uncategorized / Кратък анализ на ораторската творба на св. Климент Охридски „Похвално слово за нашия блажен отец и славянски учител Кирил Философ“

Кратък анализ на ораторската творба на св. Климент Охридски „Похвално слово за нашия блажен отец и славянски учител Кирил Философ“

Сътвореното от св. Климент Охридски „Похвално слово за Кирил“ е запазено в 23 преписа[1]. В Енциклопедичния речник В. В. Велинова обръща внимание на това, че св. Климент се спира най-подробно на Моравската мисия с цел да представи учителя си като славянски светец. В статията се очертава и езиково-стилистичния анализ на творбата.

А именно как чрез тържествено красноречие авторът изгражда величествения образ на светеца. Възхвалата е изградена от синтактично-паралелни изречения с анафора „облажавам”. Чрез използваните риторични въпроси, утвърждавания и облажавания е постигната градация. Типичната за св. Климент светлинна естетика е постигната и тук с множество думи с корен свят и злато. Светлината е многозначен символ, насочващ ни на първо място към Христос, но и към вярата и писмеността. Св. Кирил е сравнен с ап. Павел,както и със звездата Денница, която свети най-силно.

Паметта на св. Кирил се чества в деня на успението му – 14 февруари (869 г.)[2]. През 1845 г. В. М. Ундолски открива Похвалата. Достигналите до нас 23 преписа са датирани от XIII до XVII в. Словото се среща в две версии[3]. В съставения от архим. д-р Атанасий Бончев сборник се цитира И. Срезневски, според когото едната версия представлява първоначалната редакция на св. Климент, а втората е неин изменен от самия Климент вариант. Първичната версия откриваме в първия познат препис – Севастияновия (българска редакция от XII-XIII в.). Сръбски и руски преписи от XIV в. регистрират вторичната версия. Като в заглавието на тази версия авторството е атрибутирано на Климент – папа римски. Това се дължи или на объркване или може да се чете като поп римски, тъй като св. Климент Охридски е служил в римската област. Църковнославянски препис се открива в „Изборник“, Санкт-Петербург, 1886 г.

Последното издание на новобългарски е в сборника, издаден по повод на 120 години от създаването на Софийския университет „Св. Климент Охридски“[4] и е по превода на Иван Добрев.

Почитта към светите братя Кирил и Методий води началото си от края на IX в., когато св. Климет Охридски написва похвалните слова за българските светци[5].

За силата на култа можем да съдим по това колко пъти в година честваме паметта на светеца. В днешно време църковни празници за светите братя имаме на 11 май, на 27 юли – общият празник на светите Седмочисленици, както и в дните на тяхното успение – 14 февруари (св. Кирил) и 6 март (св. Методий). На тяхната памет е посветен и светският празник на славянската писменост – 24 май.

В композиционно отношение Похвалата за Кирил следва типичната за св. Климент петделна структура, чийто модел е предложен от В. Велинова и развит от Кр. Станчев и Г. Попов в „Климент Охридски. Живот и творчество.“[6] В похвалата се открояват: увод, повествование, преход, похвала и заключение.

Уводът включва въвеждане и представяне на св. Кирил – той е наречен „нов апостол и учител“. Както отбелязва Д. Петканова тук се прави връзка със св. ап. Павел[7], чиято дейност е свързана с проповядването на ясен език. Св. Климент по изящен начин посочва типа святост, към която спада св. Кирил, а именно – равноапостолен, като казва, че неговият дар се изразява именно чрез езика и привежда библейския цитат: „На всеки един от нас благодатта е дадена по мярката на дара Христов.“ (Еф. 4:7). Именно в увода най-силно проличава характерната за автора светлинна образност. „Възсия“, „светлозарна“, „изгря“, „слънце“, „просвещавайки“, „зари“, неслучайно св. Климент използва тези думи в похвалата именно за светителския чин. Между увода и същинското повествование се намира една преходна част, която едновременно утвърждава светителския му образ („отклоняваше и отбягваше житейски наслади, прекарваше винаги времето си в пеене на псалми…“[8] и поставя акцент върху най-важното дело на светите братя – борбата срещу триезичната ерес чрез библейски цитат[9] и извод направен от св. Климент[10]. Следва същинската повествователна част, в която са изложени биографичните факти, които следват реда от Пространното житие на Кирил[11]. Като първата ерес, срещу която се изправя св. Кирил е посочена – иконоборческата. Тази част завършва с разгърнато сравнение с евангелския текст[12]. След това авторът  отбелязва накратко мисиите при хазарите и сарацините, както и унищожаването на езическите практитки „всред фулския народ“ и завършва отново със светлинна метафора за Троичния Бог[13]. Най-подробно св. Климент се спира на просветителското дело на св. Кирил сред славянския народ. Изтъкнато е превъзмогването на триезичната ерес, както и превеждането на богослужебните книги на разбираем език[14].  Биографичната част завършва с упокоението на светителя в Рим.

В прехода е едно от най-красивите Климентови сравнения, а именно сравняването на св. Кирил със зорницата, която „свети повече от слънцето“[15]. След това просиялият книжовник разгръща два риторични въпроса, в които се разкрива идеята, че св. Кирил прави тайното (знание, място) явно и отново акцентира на дара на просвещението, който е получил св. Кирил[16]. Риторичните въпроси продължават в посока на това, че делото на св. Кирил не може да бъде описано от обикновен книжовник, какъвто се смята св. Климент. Следва пространна обосновка за изключителността на книжовната дейност на св. Кирил.[17] Думите уста, език, пръсти са в съответствие с акцента, поставен още в началото – св. Кирил е учител и апостол и нему е разкрита Божията Премъдрост.[18] В това описание на Кириловия подвиг ясно личат антиномните двойки „светлина – мрак“, „напояване – жажда“, „извор – сухота“. Опозицията, която е използвана от автора и в риторичните въпроси отново ни насочва към извора на „съвършената светлина“ – Троичният Бог.[19] Така св. Климент достига до кулминацията на словото – облажаванията. Както Г.Попов и Кр. Станчев[20] изтъкват това е отличителният белег на похвалата спрямо другите ораторски произведения. Облажаванията започват с позоваване на всичко казано дотук: „Затова, о преблажени отче Кириле, аз облажавам твоите устни, от които се изля духовна сладост за моите устни.“[21] В похвалата има 12 анафорични облажавания, както и едно отделно финално облажаване, за града, в който се е упокоил светецът. В дванайсетте облажавания се повтарят някои от ключовите за смисъла на похвалата думи. Две от облажаванията са свързани с пръстите на св. Кирил, но те се аргументират по различен начин.[22] Думите лице, очи и зеници са в синекдохална връзка и представляват своеобразно фокусиране към вътрешния свят на човека – от видимото към невидимото. В подобна връзка са и ръце и пръсти. В метонимично отношение, но този път от конкретното към по-общото са и думите нозе и стъпки. Облажаванията имат особен ритъм на разширяване и свиване на понятийните образи. Утробата (на ума), душата и тялото са свързани също в неразделна смислова връзка. В отделна – конкретно материална дихотомична връзка са понятията църква и град. Единственото облажаване, което не се свързва с никое друго – това е облажаването за „многогласния език“. Именно то стои и най-високо в композиционния замисъл. Поставено на първо място всред облажаванията, това е понятието, което присъства във всички части на похвалата и с което се разкрива най-важната характеристика (тази на дара на словото) за типа святост (равноапостолна) на св. Кирил.

За облажаванията са характерни светлинните епитети, но когато говорим за светлинната образност, ние не бива да я отделяме от божествената същност, която тези думи носят (както правилно отбелязва Д. Петканова[23]).

В заключението св. Климент отново поставя св. Кирил наравно със светите апостоли Петър и Павел и завършва похвалата с молитва.

В творбата има както явни, така и скрити новозаветни и старозаветни цитати. По-голяма част заемат библейските алюзии, които служат за „словесно изграждане на образите“.[24]

Безспорно считано за „образцово“ похвално слово, Словото за Кирил в пълнота показва изящния художествен похват на св. Климент. За ораторската литература с богослужебна цел са еднакво важни както силното въздействие, което трябва да се породи у слушателя, така и проповядването на християнските ценности.

Автор: Елена Дюлгерова

Използвана литература:

  1. Библия, Синодално издателство, София, 1982
  2. Велинова, В. Климент Охридски: учителят и творецът. Врѣмѧ, София, 1995, 127 стр.
  3. Делипапазов, архим. Авксентий. Еортология: История на православните празници и пости. ИМН-Пловдив. Пловдив, 2012, 463 стр.
  4. Петканова, Д. Старобългарска литература IX-XVIII век. Университетско издателство „Климент Охридски“, София, 1992, 604 стр.
  5. Свети Климент Охридски: Слова и поучения. Съставител архимандрит д-р Атанасий Бончев, под. ред на Александър Милев, Синодално издателство, София, 1970, 355 стр.
  6. Свети Климент Охридски: Слова и служби. Съставители Петко Петков, Искра Христова-Шомова, Анна-Мария Тотоманова. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“. София, 2008, 592 стр
  7. Станчев, Кр., Попов, Г. Климент Охридски: Живот и творчество. Университетско издателство „Климент Охридски“, София, 1988, 219 стр.
  8. Старобългарска литература: Енциклопедичен речник. Съставител Донка Петканова, под ред. на Иван Добрев и Анисава Милтенова, Абагар, Велико Търново, 2003, 582 стр.

БЕЛЕЖКИ: 

[1]    Велинова, В. Похвално слово за Кирил. Старобългарска литература: Енциклопедичен речник. Съставител Донка Петканова, под ред. на Иван Добрев и Анисава Милтенова, Абагар, Велико Търново, 2003, стр. 387

[2]    Свети Климент Охридски: Слова и служби. Съставители Петко Петков, Искра Христова-Шомова, Анна-Мария Тотоманова. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“. София, 2008, стр.111

[3]    Свети Климент Охридски: Слова и поучения. Съставител архимандрит д-р Атанасий Бончев, под. ред на Александър Милев, Синодално издателство, София, 1970, стр. 320

[4]    Свети Климент Охридски: Слова и служби. Съставители Петко Петков, Искра Христова-Шомова, Анна-Мария Тотоманова. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“. София, 2008, 592 стр.

[5]    Делипапазов, архим. Авксентий. Еортология: История на православните празници и пости. ИМН-Пловдив. Пловдив, 2012, стр. 380

[6]    Станчев, Кр., Попов, Г. Климент Охридски: Живот и творчество. Университетско издателство „Климент Охридски“, София, 1988, стр. 77

[7]    Петканова, Д. Старобългарска литература IX-XVIII век. Университетско издателство „Климент Охридски“, София, 1992, стр.149

[8]    Свети Климент Охридски: Слова и поучения. Съставител архимандрит д-р Атанасий Бончев, под. ред на Александър Милев, Синодално издателство, София, 1970, стр. 38

[9]    « закон и милост носи на езика си; » Прт. 3:16в, Библия, Синодално издателство, София, 1982

[10]  « Чрез това нашият учител затвори злохулните уста на еретиците“ (в Свети Климент Охридски: Слова и поучения. Съставител архимандрит д-р Атанасий Бончев, под. ред на Александър Милев, Синодално издателство, София, 1970, стр. 38)

[11]  Вж. Петканова, Д. Старобългарска литература IX-XVIII век. Университетско издателство „Климент Охридски“, София, 1992, стр.149

[12]  « А на всеки един от нас благодатта е дадена по мярката на дара Христов. » Еф. 4:7, Библия, Синодално издателство, София, 1982

[13]  « и възсия троичната безначална светлина“ (в Свети Климент Охридски: Слова и поучения. Съставител архимандрит д-р Атанасий Бончев, под. ред на Александър Милев, Синодално издателство, София, 1970, стр. 39)

[14]  « Той, според пророчеството, направеи ясен езика на гъгниви…“ (пак там)

[15]  « И наистина, макар и да възсия по-късно, той надмина всички. И както зорницата, която изгрява по-късно, озарява със своя блясък целия звезден лик, пръскайки светлина със слънчевите си зари, така и този преблажен отец и учител на нашия народ, като свети повече от слънцето със зарите на Света Троица, просвети безброен народ, който тънеше в мрака на невежеството.“ (пак там)

[16]  « Кое място остана скрито, което той да не е осветил чрез стъпките си? Кое изкуство остана скрито за неговата блажена душа? Той възвести на всички народи скритите тайни с достъпни словесни изрази, като ги разтълкува разбрано: на едни – чрез писания, а на други – чрез проповед, защото Божията благодат беше се изляла в неговата уста.“ (пак там, стр.39-40)

[17]  « Господ направи по-светла от светлината тази негова уста, която просвещаваше помрачените от греховната измама. Неговият език изля сладостни и животворни слова. Пречистите му устни процъфтяха (като цвят) чрез премъдростта. Неговите пречестни пръсти създадоха духовни органи и ги окрасиха със златозарни букви. Чрез тази богогласна уста се напоиха онези, които жадуват за божествения разум. Чрез нея се насладиха мнозина, много народи, а най-вече увенча с богоизплетен венец многоплеменния славянски народ: защото за него бе изпратен този (нов) апостол. И тъй, от тази уста бликна извор на живи слова, който напои изсъхналата наша сухота; и чрез нея бе свързан многохулният език на еретиците.“ (пак там, стр.40)

[18]  Вж. Петканова, Д. Старобългарска литература IX-XVIII век. Университетско издателство „Климент Охридски“, София, 1992, стр.150

[19]  Велинова, В. Климент Охридски: учителят и творецът. Врѣмѧ, София, 1995, стр. 78

[20]  Вж. Станчев, Кр., Попов, Г. Климент Охридски: Живот и творчество. Университетско издателство „Климент Охридски“, София, 1988, стр. 78

[21]  Свети Климент Охридски: Слова и поучения. Съставител архимандрит д-р Атанасий Бончев, под. ред на Александър Милев, Синодално издателство, София, 1970, стр. 40

[22]  Срв. „Облажавам твоите движени от Бога пръсти, чрез които се написа за моя народ свобода от греховното иго“ и „Облажавам твоите движени от Бога пръсти, чрез които се написа скритата за мнозина Божия премъдрост и които разкриха тайните на Богопознанието.“ (пак там, стр. 41)

[23]  Вж. Петканова, Д. Старобългарска литература IX-XVIII век. Университетско издателство „Климент Охридски“, София, 1992, стр.151

[24]  Вж. Станчев, Кр., Попов, Г. Климент Охридски: Живот и творчество. Университетско издателство „Климент Охридски“, София, 1988, стр. 98

За Ангел Карадаков

Виж още

Митрополит Гавриил: Преображение Господне е един от най-великите християнски празници

„Преображение Господне е един от най-великите християнски празници. Господ Иисус Христос е взел трима от ...