Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Преди няколко години бях на беседа между моя епископ и млад мъж, който желаеше да посещава семинария. След като получи благословението на епископа, той му зададе въпроса: „Какво трябва да чета, за да се подготвя?“ (за влизането в семинарията бел. ред.).
Отговорът ме интересуваше също толкова, колкото и въпросът. „Четете хубава литература“, бе отговорът на епископа. Този съвет идва от епископ, който е едновременно и учен и монах (архиепископ Александър Голицин).
Четете хубава литература. Това е не е някакво изискване за влизане в семинария, но е съвет за храна за душата.
Нашата литература има тенденцията да се фокусира върху овладяването на информацията, управлението на фактите. Спомням си един известен телевизионен проповедник (протестантски бел. ред.), който казваше, че е запомнил цялата Библия. Това му помогна да стане телевизионен проповедник, но не и великодушен или пък мъдър човек. Това може да бъде малко като карнавален трик.
Веднъж ми казаха, че същият този съвет бил даден и на запитващите отец Серафим Роуз. Това е едно от най-добрите неща, които съм чувал за него – показва предпочитание към душата, пред втълпяването на идеи в ума. Мнозина, които се интересуват от вярата, биха напривили добро ако се вслушат в такива съвети.
Възпитанието на душата идобщо не изглежда като нещо очевадно. Платон в своята творба „Държавата“ предлага музикалното обучение да се дава на всички деца именно заради формирането на душата. Душата обръща внимание повече на това кои сме (в същност), отколкото на това, което сме и какво знание притежаваме.
Традиционният „канон“ на литературата продължава да бъде подложен на атака в американската академия, но все повече хора остават „невежи“ души. Не защото им липсва информация, получена то литературата (въпреки че има такава), а това, че им липсва дълбочина и способност да разсъждават, което е възможно само чрез обръщане към най-великите идеи, най-великата музика, най-дълбоката красока.
Само велика душа може да научи друга да стане също и тя велика.
Преди няколко години в един клас с питащи, споменах за Александър Солженицин. Всички в този клас имаха висше образование или почти висше. Един млад мъж ме попита кой е този Солженицин. Бях потресен. Веднага разбрах, че известността на този духовен гигант е отминала времето през 80-те и 90-те години, но това не се отнася само до неговата известност от 27/7 новинарски цикъл. За съжаление, малцина от тези, които знаят името ме, ще са и чели някоя от творбите му. Познанията ни за култура твърде често се простират до няколко любопитни факта, както и нещата, които се появяват в Jeopardy (телевизионно предаване в САЩ бел. ред.).
Често съм насърчавал читателите към по-спокоен живот. Докато се движим със скоростта на нашата интернет бързина, повече сме склонни да подхранваме навика за краткотрайни преживявания. Усвояваме информацията, която се формира от бързото създаване. Дълбочината на противоречието, парадоксът и контекстът са склонни да бъдат елиминирани. Това е предимно подхранване на заблудата.
Блясъкът на интернет е способността му да „пропуска и извлича“. Неговият гений се проваля, когато става въпрос за разбиране и анализиране. Истинското човешко познание изисква голяво (но и бавно) усилия за внимание общуване.
Преди няколко години реших да се заема сериозно с Достоевски. Бях чел романите му и размишлявах върху тях. За мен бе очевидно, че има много неща, които се губят, както в превода, така и в по-големите културни препратки. Изнамерих коментар за своята работа и започнах дългото и продължително, а често и скучно упражнения по изучаване. Това обаче си струва да се върши. Направих същото със Солженицин. Наскоро си пробих път и към Дионисий Ареопагит. включих Ориген в своя списък за изучаване. Не всеки е учен, нито пък може да усвоява научни трудове. Но трябва да разберем разликата между бавната, изпълнена с търпение работа на зрялата, здравословна начетеност и кратките обобщения и мнения, които преминават в интеренет пространството.
Дълбочината изисква признанието на това колко много всъщност не знаем. Няма да бъдем спасени от информация, най-малкото от плитката информация на съвременната ни култура. Делото на спасението е бавен, търпелив и дълбок процес. То е изпълнено с парадокс и противоречие – неща, които могат да бъдат примирени само в контекста на живота, който ги живее. Задълбочената литуратура, наистина добрата литература, ни докосва точно до такива реалности.
Пишейки до коринтяните, св. Павел каза: „Вие сте нашето писмо, написано в сърцата ни, което узнават и четат всички човеци; вие се явявате, че сте писмо Христово, стъкмено чрез нашето служение, написано не с мастило, а с Духа на живия Бог, не върху каменни скрижали, а върху плътени скрижали на сърцето“ (2 Кор. 3:2-3).
В интерес на истината, такова послание е повече от кратко писмо – това е най-дълбокият роман. Бог ни дава благодат да четем „каменни скрижали“. Те не са цифрово форматирани…
Автор: свещеник Стефан Фрийман
Източник: pravmir.com
