Начало / Uncategorized / Доц. Пело Михайлов: От Освобождението до момента пет манастира в страната са имали статут на населено място

Доц. Пело Михайлов: От Освобождението до момента пет манастира в страната са имали статут на населено място

В момента манастирите със статут на населено място в страната са два – Рилският и Клисурският. Малцина обаче знаят, че с такъв статут са се ползвали още три манастира – Троянската света обител, Бачковският и Преображенският манастир, разказа в интервю за БТА доц. Пело Михайлов от катедра „Туризъм“ на Аграрния университет в Пловдив.

Първият манастир в страната, който получава статут на самостоятелно населено място, е Рилският – през далечната 1894 г., когато Светата обител е отделена от общината на село Рила, обясни специалистът. През 1923 г. Троянският, Бачковският, Клисурският и Преображенският манастири също получават статут на населено място. Най-малко време от него се е ползвал Бачковският манастир „Успение Богородично“, който 31 години след получаването му – през 1954 г., е слят със село Бачково. През 1971 г. със статута си се разделя и Троянският манастир „Успение Богородично“, след като е слят със село Орешак. Седем години по-късно – 1978 г., землището на Преображенския манастир „Свето Преображение Господне“ е присъединено към община Велико Търново и Светата обител губи статута си на населено място.

Народното събрание решава дали манастир да е населено място

Решението един манастир да получи статут на населено място се дава от Народното събрание чрез приемането на специални закони, обясни доц. Михайлов. През 1894 г. това е „Закон за признаване на Рилския манастир с всичката негова територия за отделна община“. През 1923 г. нормативен акт носи сходното име „Закон за признаване на Рилския, Бачковския, Троянския, Преображенския и Клисурския манастир, с всичките им притежания, за отделни общини“. Първите три манастира са ставропигиални (на пряко подчинение на Светия синод), а другите два – на подчинение на съответния епархийски митрополит, първият – на Великотърновския, а вторият – на Видинския, посочи Михайлов.

В отговор на въпрос за необходимите условия за получаване на този статут от манастирите, той обясни, че само в един законопроект – от 1925 г. се споменава, че трябва да има минимум 10 монаси, без никакви други количествени или качествени критерии. Според него не броят на монасите е бил от значение за придобиването на статута на населено място, а по-скоро възможността да се оперира самостоятелно с имотите и горите на манастирите, без близките общини.

Манастирите имат и други жители освен монасите

Интересно е, че освен монасите, манастирите имат и други жители, разказа доц. Михайлов. По думите му данни за ставропигиалните манастири от 1934 г., получени от Светия Синод и публикувани от Главна дирекция на статистиката, сочат, че в Рилския манастир живеят един игумен, 39 монашески чинове, 23 послушници или общо 63 души, а по данни от преброяването на населението от 1934 г. той има 274 жители.

В Троянския манастир пък по това време има един игумен, 13 монашески чинове, шест послушници или общо 20 души, а по данни от преброяването през същата година той има 24 жители. В Бачковския манастир има един игумен, 21 монашески чинове, един послушник или общо 23 души, а по данни от преброяването манастирът има 45 жители.

През различните години броят на монасите и жителите на тези пет манастира са се променяли постоянно. В манастирите, които и в момента са със статут на населено място, по данни на Националния регистър на населените места на Националния статистически институт към 31 декември 2020 г. живеят 32 души – в Рилския и 13 души – в Клисурския манастир.

През 1956 г. в Рилския манастир живеят 1054 души

Най-голям брой обитатели Рилският манастир „Св. Йоан Рилски“ е имал през 1956 г., когато по данни от проведеното тогава преброяване на населението, там са живеели 1054 души. Същата година е апогеят и на Клисурския манастир – 50 жители. Преображенският манастир има най-много жители при преброяването през 1900 г. – 45, като трябва да обърнем внимание, че това е още преди периода, когато е самостоятелно населено място, посочи Михайлов. Троянският манастир има най-много жители – 63, при преброяването през 1926 г., а Бачковският манастир бележи своя връх при преброяването през 1946 г., когато там са регистрирани 84 жители. По думите на Михайлов при нито едно преброяване никой от манастирите със статут на населено място не е оставал без жители.

Като интересен факт той открои, че Клисурският манастир „Св. Св. Кирил и Методий“ през 2008 г., с благословението на Видинския митрополит Дометиан, е превърнат от мъжки в девически и е единственият женски манастир, имал или имащ статут на населено място.

Към 1992 г. България има осем вида населени места

През годините в страната населените места са били различни категории, каза още доц. Михайлов. Към 1992 г. например в България е имало осем вида – 238 града, 4446 села, 347 махали, 292 колиби, пет гари, четири промишлени селища, две минни селища и два манастира. От 1995 г. в резултат на действието на „Закон за административно-териториалното устройство на Република България“ населените места България са само градове, села и манастири.

Специалистът уточни, че никога не имало някакви количествени критерии за отделните категории. Такива се загатват едва през 1995 г., когато със „Закон за административно-териториалното устройство на Република България“ първоначално е въведен количествен критерий за обявяване на нова община от минимум 4000 жители. През 1998 г. е завишен на 6000 души. Пак през 1995 г. е въведено изискване от минимум 3500 души, ако едно село иска да бъде обявено за град.

През 2005 г. критерият е облекчен като за селата със статут на курорти изискването е намалено на 1000 жители. Още през същия месец от промяната се възползва курортът село Китен, което е обявено за град. По-късно през снижения критерий преминават и курортите-села Свети Влас (станало град през 2006 г.), Добринище (2006 г.), Ахелой (2009 г.) и Черноморец (2009 г.). За отбелязване е, че законът няма обратно действие, тоест нито общините с по-малко от 6000 жители ще бъдат разтурени, нито градовете под 3500 ж. (респективно под 1000 ж.) ще бъдат обявени за села, отбеляза специалистът.

През 1885 г. съществува категорията „градец“ – между село и град

Сред селищата има и своеобразни екзотики, например в „Списък на населените места“ от 1885 г. съществува категорията „градец“, което е нещо повече от село, но недостатъчно за град. Като такива са описани Алфатар, Брегово, Бяла Слатина, Върбица, Батошево, Горско Сливово, Драганово, Дерманци и много други, посочи Михайлов. Първите четири по-късно наистина са обявени за градове, но другите четири и до днес са си останали села.

В Националния регистър на населените места като отделна категория дори е описана ж.п. спирка Луково, която по-късно е присъединена към село Луково, разказа още доц. Михайлов.

За Ангел Карадаков

Виж още

Отслужени бяха молебен и водосвет по повод 24 май в София

Негово Високопреосвещенство Врачанският митрополит Григорий, Наместник-предсетадел на Св. Синод отслужи тържествен молебен по повод 24 ...