Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Седмицата от 31 януари до 7 февруари премина с фокус над новоиздадените книги и монографии, както и с честването на празника Сретение Господне.
По повод празника Сретение Господне Българският патриарх Неофит отправи свое архипастирско послание, в което той ни призова „да търсим и да откриваме Господа в сърцата си, и постоянно да се обогатяваме от нашето всекидневно общение с Него, за да имаме надеждата, че ще бъдем удостоени и с Неговото царство във вечността“.
Възстановен вестник
В началото на седмицата съобщихме, че се възстановява изданието „Богословски вестник“. Изданието ще бъде ежемесечно и ще се осъществява съвместно между православния сайт „Добротолюбие“ и магистърската програма „Църковно-социално дело“ при Богословския факултет. Във вестника място ще намират актуални коментари и интервюта по богословски теми, творчество на студенти, есета, новини и други авторски публикации. Изданието се възстановява като част от академичните дейности на екипа, работил заедно по научно-изследователски проект на Софийския университет за развитието на православната християнска етика в България през XX век (Проект № 80-10-177/2021). Една от дейностите на проекта включва дигитализиране на книги и периодични издания, свързани с богословската мисъл в България. Във връзка с тези дейности ще бъде дигитализирано и течението на „Богословски вестник“ от 1995-1996 г.
Нови книги
Както и анонсирахме, голяма част от фокуса в новините от страната през изминалата седмица бе отпечатването на няколко богословски издания. Първа през миналата седмица излезе „Условия и преговори по вдигането на схизмата на Българската православна църква“ на свещ. доц. д-р Людмил Малев, преподавател във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Изданието е учебно помагало по история на Българската православна църква и представя документи, които отразяват преговорите между Българската православна църква и Вселенската патриаршия по вдигането на схизмата. Доц. д-р Людмил Малев предлага и задълбочен анализ със съответните изводи към всеки документ, откроена е ролята на всеки от тримата български представители – Софроний Търновски, Борис Неврокопски и Андрей Велички.
Второто издание на свещ. доц. д-р Людмил Малев е „Да се отнеме от църквата, вместо да и се помогне … или Как в средата на XX в. се „решева“ въпросът за опазване паметниците на историята и културата, собственост на Българската православна църква (Документи, факти, анализи)“. Монографията отвежда към драматичен период от историята на Българската православна църква. Безпристрастно, въз основа само на архивни материали авторът прави своя анализ, за да стигне до извода, че с адекватната помощ на държавата Църквата би могла да се справи с важната задача да съхрани културно-историческото си наследство.
Нови професор и доцент в Богословския факултет
През миналата седмица стана ясно, че в края на месец януари, 27.01.21 г., факултеният съвет на Богословския факултет потвърди решението си за връчването на научните длъжности „професор“ и „доцент“ на двама преподаватели от учебното заведение. Факултетният съвет е потвърдил решението на научното жури доц. д-р Клара Тонева да бъде избрана на академичната длъжност „професор“, а гл. ас. д-р Любомир Игнатов на академичната длъжност „доцент“. Очаквайте специално интервю с проф. Клара Тонева в мартенския брой на списание „Светодавец“.
Нов брой на „Светодавец“
Като казахме какво може да очаквате в мартенския брой на списание „Светодавец“, трябва да ви съобщим, че през изминалата седмица излезе и новият февруарски брой на списанието. В него основен поглед е поставен върху литургическото богословие, но разбира се има и още много други теми. Списанието може да прочетете тук, а тук може да го поръчате и на хартиен носител.
Първа копка за храм
Неврокопският митрополит Серафим освети изграждането на първия храм в село Драката, община Струмяни. Празничното събитие събра голяма част от жителите на селото, които с радост очакваха водосвета на мястото, на което ще се издига храмът им. Той сподели радостта си, че събитието събира голяма част от жителите на Драката. Владиката призова всички, които желаят, да се включват в процеса на изграждането на храма, така че наистина да бъде общо дело. Църквата ще е около 75 квадратни метра и ще бъде изградена в непосредствена близост до кметството. Средствата за изграждане на храма са осигурени от община Струмяни и от местния общински съвет, както и от дарители.
Открито неделно училище
На Сретение Господне бе открита неделна школа по вероучение при храм „Св. Йоан Рилски“, с. Пиперков чифлик, съобщиха от Кюстендилска духовна околия. Архиерейският наместник архим. Исаак поздрави от името на патриарх Неофит и ръководството на Софийска света митрополия, протойерей Виктор, църковното настоятелство и участниците в подготовката за провеждането на часовете по вероучение, в това число и за благоустрояването на учебна стая и най-вече за проявеното усърдие и мисъл, за духовен напредък на подрастващите, които живеят в селото. Накрая, бе осветена ремонтираната занимална стая в прицърковната сграда.
Обрани параклиси
И тази седмица не се размина от новина за обран параклиси. Първата кражба на пари е от параклис в с. Невестино, а втората – от параклис в с. Овчарци. По данни на алармиралите свещеници, от първия параклис са отнети около 30 лв., а от втория – 800-900 лв. Местопроизшествията са обслужени от дежурни полицейски групи, образувани са досъдебни производства в РУ Кюстендил и РУ Дупница.
Почетен професор
Завършваме информационния си бюлетин отново с една академична новина, а именно, че академичният съвет на Великотърновския университет реши да присъди почетното звание „Почетен професор на Православния богословски факултет“ на проф. д.и.н. Казимир Попконстантинов за неговия значим принос за популяризирането, издигането и утвърждаването на името на Православния богословски факултет на университета. Проф. Попконстантинов е откривател на светите мощи на св. Йоан Кръстител, а находката му на остров Свети Иван край Созопол се превърна в световна сензация. Той е сред най-добрите специалисти по средновековна гръцка и българска епиграфика.
