Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
В днешното неделно евангелско четиво (Мат. 15: 21 – 28) се разказва как Спасителят Господ Иисус Христос заминал за областта Финикия, чиито главни градове били Тир и Сидон – на брега на Средиземно море, на северозапад от Юдея.
Там Той срещнал една жена, която била хананейка, тоест била „езичница” (срв. Марк 7: 26). Тя, просейки Божията милост, споделила с Христос, че дъщеря ѝ страда, мъчи се, тъй като е обладана от зъл дух, от бяс.
Той нищо не отговорил, замълчал си. Христовите ученици, които следели разговора, се приближили, казвайки на Своя Учител, че трябва да я отпрати. Тогава Господ отговорил: „Аз съм пратен само при загубените овци от дома Израилев”. Това Той сторил, за да изпита пред учениците Си нейната вяра, т.е., за да им покаже, че хананейката действително вярвала в Него. Но тя не се отказала. Приближила се до Него, кланяйки се, и рекла: „Господи, помогни ми!”. Тогава Христос отговорил на хананейката: «Не е добре да се вземе хлябът от чедата и да се хвърли на псетата» (Мат. 15: 26, бълг. син. превод – 1925 год.). Чувайки тези строги думи, човек би си рекъл: «страшни слова, тежки думи, не просто груби, а жестоки и лишени от милост.» Наглед лишени точно от оная милост, за която жената молела и от която се нуждаела нейната дъщеря.
Българският синодален превод на Свещеното Писание, издаден през 1925 год., но започнат още преди Първата световна война, използва думата «псета», за да предаде гръцкото «κυνάρια» (мн. ч. на κυνάριον). Както ще видим обаче, става дума за една неточност в превода, допусната, междувпрочем, и в съвременния румънски превод на Евангелието. Както отбелязват различни тълкуватели (напр. архим. Атанасий Митилинеос, добре познат на българския читател от неговите беседи върху книгата Откровение), в случая всъщност става дума за «кученца», умалително, а не за «псета» (чието речниково значение е: «зли кучета»). Христос не е бил груб, а още по-малко жесток към хананейката, затова сравнението, което използва Той е кученца [κυνάρια], а не кучета [κύνες].[1] И в този случай, както всякога, Христос е снизходителен и снизхождащ, милостив и милващ. Той рекъл на жената: «Не е добре да се вземе хлябът от чедата и да се хвърли на кученцата.»
Вероятно българският превод, с който ние сме свикнали и който след дългогодишната употреба често пъти преживяваме като оригинал, е бил повлиян от старобългарския, съотв. от църковнославянския (там четем: «на псом»). В същото време българският преводач – приснопаметният Варненски и Преславски митрополит Симеон, бидейки дълбок познавач на гръцкия и на българския език (от нач. на 20 век), явно е имал предвид тънкия нюанс, който съществува на български между «пес» и «псе». Затова избира думата «псета» (а не напр. «песове»). Тази разлика обаче в съвременния български език (в нач. на 21 век) се губи, а освен това и двете звучат обидно и грубо, когато са отнесени към човешко същество.
Ако направим сравнение с други места от Свещеното Писание, ще видим, че там думата κύων (куче), е употребена в подчертано негативно значение като метафора за определно зло (Пс. 21: 17; Ис. 56: 11 и др.). Всички тези библейски места са преведени на църковнославянски с една и съща дума («пес»). Нищо не е пречело Христос да употреби думата κύων (респ. „κύνες”), както на други места в Писанието – нещо, което в случая Той не е направил.
За съжаление този нюанс е убегнал и на преводачите на новия библейски превод (2013 г.), направен по поръчка на Българското библейско дружество, където четем: „Не е добре да се вземе хлябът от децата и да се хвърли на кучетата“ (Мат. 15: 26).[2]
Евангелското повествование завършва с тържество на вярата на хананейката и с разкриване на величието и милостта Божии. Господ възклива: «О, жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде по желанието ти!», а евангелистът ни осведомява за чудото, извършено от Спасителя: «И в оня час дъщеря ѝ оздравя.»
След като изпитал и същевременно разкрил вярата на хананейката, винаги милващият и снизхождащ към човешките немощи Господ, изцерил дъщеря ѝ.
Автор: Александър Смочевски
Гръцки оригинал:
Καὶ ἐξελθὼν ἐκεῖθεν ὁ ᾿Ιησοῦς ἀνεχώρησεν εἰς τὰ μέρη Τύρου καὶ Σιδῶνος. Καὶ ἰδοὺ γυνὴ Χαναναία ἀπὸ τῶν ὁρίων ἐκείνων ἐξελθοῦσα ἐκραύγαζεν αὐτῷ λέγουσα· ἐλέησόν με, Κύριε, υἱὲ Δαυῒδ· ἡ θυγάτηρ μου κακῶς δαιμονίζεται. Ὁ δὲ οὐκ ἀπεκρίθη αὐτῇ λόγον. καὶ προσελθόντες οἱ μαθηταὶ αὐτοῦ ἠρώτων αὐτὸν λέγοντες· ἀπόλυσον αὐτήν, ὅτι κράζει ὄπισθεν ἡμῶν. Ὁ δὲ ἀποκριθεὶς εἶπεν· οὐκ ἀπεστάλην εἰ μὴ εἰς τὰ πρόβατα τὰ ἀπολωλότα οἴκου ᾿Ισραήλ. Ἡ δὲ ἐλθοῦσα προσεκύνησεν αὐτῷ λέγουσα· Κύριε, βοήθει μοι. Ὁ δὲ ἀποκριθεὶς εἶπεν· οὐκ ἔστι καλὸν λαβεῖν τὸν ἄρτον τῶν τέκνων καὶ βαλεῖν τοῖς κυναρίοις. Ἡ δὲ εἶπε· ναί, Κύριε· καὶ γὰρ τὰ κυνάρια ἐσθίει ἀπὸ τῶν ψυχίων τῶν πιπτόντων ἀπὸ τῆς τραπέζης τῶν κυρίων αὐτῶν. Τότε ἀποκριθεὶς ὁ ᾿Ιησοῦς εἶπεν αὐτῇ· ὦ γύναι, μεγάλη σου ἡ πίστις! γενηθήτω σοι ὡς θέλεις. καὶ ἰάθη ἡ θυγάτηρ αὐτῆς ἀπὸ τῆς ὥρας ἐκείνης.
[1] Срв. Liddell–Scott: κῠνάριον, τό, умал. от κύων, малко куче, кученце.
[2] В класическия латинския превод Vulgata в единия случай (ст. 26) е използвано мн. число на думата catella ( = кученце), а във втория (ст. 27) – canis ( = кучка, куче, псе). В поправения съвременен латински превод и на двете места стои catella (кученце). Novum Testamentum Graece et Latine, ed. Gianfranco Nolli, Vaticana 1981, p. 85. Латинско-български речник, съст. М. Войнов и Ал. Милев, С., 1937, с. 74, 80.
