Начало / Uncategorized / „Няма да се върна назад“. Животът на св. Евагрий от Грузия

„Няма да се върна назад“. Животът на св. Евагрий от Грузия

На 4 февруари Православната църква чества паметта на св. Евагрий, ученик на св. Шио (паметта му се чества на 9 февруари). 

Според житието на св. Евагрий, той е роден от богобоязливи и благочестиви родители, които още от ранните му години го закърмили с любов към Свещеното Писание и традицията на Църквата. Пораствайки бъдещият светец става владетел на Цихедиди и военен съветник на цар Парсман. Един ден Евагрий отишъл на лов в планината Сакриниги, където по-рано се бил поселил св. Шио от Мгвиме. Докато лолувал, спътниците му се разпръснали в различни посоки, а той останал да разгледа местността. Там видял птица, наподобяваща гълъб, която носела храна на отец Шио. 

На следващия ден той открил пещерата, където се бил поселил отшелникът. Удивен от строгия аскетизъм на отец Шио, св. Евагрий бил изпълнен със свята завист, като имал желание да подражава и той на подвижника и му казал:

„Бог наистина жив. Няма да те оставя, няма да се върна назад“.

Св. Шио го посъветвал да внимава с такова импулсивно решение, тъй като е трудно за човек, израстнал в охолство, изведнъж да започне такъв суров живот в пустинята. Евагрий обаче му отговорил твърдо:

„Дори и това да означава, че днес ще умра тук с теб, няма да си тръгна“. 

За да изпита вярата му св. Шио поверил на Евагрий своя посох и му казал: „Постави моя посох в река Мтквари; той ще раздели водата и ще прокара път, по който да преминеш. Раздай имота си и се върни при мен. Щом се върнеш, стигнеш ли до Мтквари, използвай отново посоха, за да се раздели водата. Ако не успееш, продължи живота си както преди. Това би означавало, че не е воля Божия да изпълниш това си желание“. 

Евагрий покорно взел посоха на св. Шио и го докоснал до водата в планината. Реката се разделила и той преминал спокойно от другата страна. След като се върнал в своя дворец Евагрий раздал имуществото си на бедните и отново тръгнал обратно към св. Шио. Извършил същото чудо при завръщането си: реката се разделила на две и Евагрий преминал през нея като по сухо. 

Св. Шио постригал в монашество Евагрий, а бившият владетел се заселил близо до пещерата на светия свой старец. Там той се научил да бъде търпелив и бдителен, да се моли и същевременно придобил други добродетели като плодовете на подвижническия живот. 

Св. Шио очаквал, че броят на монасите в пустинята ще се увеличи и построил църква за тях на място, където Бог му разкрил, че трябва да бъде построено.

Великите дарове на светите отци скоро станали известни и много поклонници пътували до планината Саркинети, за да получат благословение.

Когато цар Парсман чул, е любимият му началник на армията е станал монах, той се наскърбил и лично отишъл до манастира на св. Шио. Надеждата му била да върне Евагрий в света, но блаженият отец отвърнал с монашеско спокойствие: „О, царю! Защо безпокоиш, човек роден да служи на Бога, като ме молиш да се оприлича на куче, което се връща при собствената си бълвотина?“. 

Вестта за живота на св. Шио, Евагрий и други свети отци подвижници се разнесла из цяла Грузия и много християни били вдъхновени да пристъпят към монашеския живот. 

След много години, когато остарял, св. Шио събрал около себе си многолюдно монашеско братство. „Трябва да изберете един от вас, който да ръководи обителта. Отсега нататък ще живея при извора, който съм си приготвил и за собствен гроб“, казал той. Братята били изключително наскърбени, че трябвало да се разделят със своя любим учител и напразно го молели да остане в манастира. Накрая те помолили св. Шио да назначи някого от тях за игумен, а той избрал св. Евагрий. 

Смиреният Евагрий възразил срещу това ново послушание, като смятал, че е наспособен да изпълни такава трудна отговорност. Той помолил св. Шио да преразгледа своето решение, но старецът просто му отговорил:

„Ако се покориш на волята ми, ще получиш награда от Бога: когато Той се върне в славата Си, ще ти въздаде за послушанието“. 

Св. Евагрий приел благословението на своя наставник и започнал да ръководи дейността на манастира с Божията помощ. Св. Евагрий получил и помощ за укрепването на манастира от св. цар Давид Грузински (паметта му се чества на 26 януари). 

Информация за живота на св. Евагрий се съдържа в изданието „Житие и чудеса на нашите отци Шио и Евагрий“, написано от Грузинския патриарх Арсений II (955-980), както и в издание от 12 век, носещо името „Житие и чудеса на светият и благословен Шио“, считано за псевдоепиграфско. В него се съдържа и предлогаемото име на автора Мартвириус. За двамата светии може да се открие и информация в изданието „Разказ за живота и чудеса на светия и богоносен отец Шио“, написани от неидентифициран патриарх, носещ името Василий (като учените отново предполагат, че става въпрос за псевдоепиграфско).

Текст: Ангел Карадаков 

Източници: oca.orgdrevo-info.rupravoslavie.rupravoslavie.ru

За Ангел Карадаков

Виж още

„Първом търсете Църството Божие“ – тема в седмичния подкаст на сайта „Добротолюбие“

Уважаеми сушатели, в брй 34 на подкаста „Духовни полета“ Ангел Карадаков, доц. д-р Костадин Нушев ...