Начало / Uncategorized / „Бог не обича насилието и принудата“. Как да научим децата да се молят?

„Бог не обича насилието и принудата“. Как да научим децата да се молят?

Молили ли си се някога заедно със своето дете? Дошло е при теб и се е опитало да се прекръсти? Чудесно. Това означава, че не е нужно да го водиш за ръка до домашния иконостас и да го учиш да се моли дълго време. Въпреки това някои съвети няма да навредят… 

На първо място, трябва да знаете и разберете, че детето не е възрастен. Светоусещането на децата е много различно от възприятието на възрастните. Един възрастен човек вече е опитал много от този живот, преминал е през много неща. Образно казано: много пъти е падал и много пъти ставал. За едно дете обаче животът е в ярки цветове. Светът е огромен, прекрасен и непознат. Всеки ден и всяка секунда детето е своеобразен Христофор Колумб, който плава, за да открие своята Америка. 

От друга страна, децата са различни интелектуално, психически и физически от възрастните. Възрастният човек е опитен, но умът му е „пълен и зает с множество проблеми“. Мозъкът на детето е много по-остър, той е като гъба, която попива информацията и я обработва бързо. Възрастният е по-издръжлив и търпелив, детето е по-импулсивно, бързо, емоционално, но и по-рано се уморява. Така например учители в началните училища знаят, че активната фаза на възприемчивост към знания на 7-10-годишен ученик продължава не повече от петнадесет минути. Безмислено е да „изливаш“ знания в бистрия ум по-дълго време. То просто няма да я възприеме. По правило учителите сменят упражненията в час от интелектуални към физически. След 5-10 минути упражнения например, детето е готово да учи отново пълноценно. 

Също така трябва да сме наясно, че децата и юношите са в различни възрастови групи.

Нещата, които са интересни за петгодишното дете, няма да приковат вниманието на третокласник, а нещата, които са интересни на третокласника, няма да са забавни за единадесетокласник. Всяка възрастова група се нуждае от свой специален подход, като се вземат предвид умствените, емоционалните, хормоналните и физиологични характеристики на развитието. 

Златната среда

Както винаги във възпитанието на детето, включително в преподаването на молитвата, Православието предлага на родителите и учителите метода на „златната среда“. Не можете да угаждате прекалено много на своето дете, на неговите слабости и зараждащи се страсти, но и не бива да възпитавате детето си в прекомерна строгост и ограниченост. Това може да му навреди и то да се възпротиви или да се отдалечи от налаганото му насила учение. Това, например, се случва с писателя Антон Чехов. Баща му го принудил да пее в църковния хор, като дори го ударил. В резултат на това Чехов развива доста сложни отношения с вярата.

Насилието, както физическо, така и психическо, никога не е носило добри плодове.

Ето защо е важно да запомним, може би, основната истина в педагогиката. Детето най-често възприема не какво му казваме, а как се държим в живота. И то копира нашето собствено поведение. Тук виждаме пряко потвърждение на принципа, описан от апостола: „Вярата без дела е мъртва“ (Як. 2:26). Детето измерва вярата ни със собствените ни дела и проверява как делата съвпадат с думите ни. 

Що се отнася до молитвата, най-добре е да започнем с обяснение. Важно е да не налагаме на детето си строг императив в молитвата като: „Трябва да направиш това“ или „Чети от това тук и не излизай от стаята, докато не свършиш с четенето“. Не. Бог не обича насилието. Трябва да поясним защо човек трябва да се моли въз основа на опита на Църквата, светите отци и нашия личен опит. Кой е Господ? Защо Той е невидим? Защо Той чува нашите молитви? Важно е да се отговори на въпросите на детето, да се приспособи това към неговото светоусещане, включително и към молитвата. Преподавам в неделно училище. Повярвайте ми, децата имат много въпроси относно вярата, които често са много неочаквани и много интересни, разбира се. 

Например, може да е достатъчно децата в предучилищна възраст да се научат как да се прекръстват правилно. Да се обясни какъв е знакът на кръста. Да се научат да почитат иконите. Понякога е достатъчно просто да ги отведете на богослужение в Църквата, да покажете икона и да кажете: „Това е Бог!“ (т.е. така изглежда бел. ред.). И това ще бъде началото на техния личен опит в Православната вяра. Да научим бебето да носи кръстче. 

Да бъдат по-често в храма

Моят свещенически опит показва, че е необходимо децата да се водят по-често в храма, за да не се страхуват от необикновената среда в църквата или от необичайния изглед (за съвременния свят) на свещеника. Молитвеното правило за децата също трябва да се преподава в съкратена форма, за да не се изтощава детето, а напротив, да се събуди у него интерес към молитвата и внимание към нейните думи. Добре е да се молите с него, за да може по-късно да отговорите на въпросите му. 

Така например, сутрешното и вечерното молитвено правило за детето може да се състои само от началото на обикновеното молитвено правило т.е. например от „В името на Отца и Сина и Светия Дух. Амин.“ и казването на молитвата „Отче наш“. След това може да добавите молитва към Ангела пазител и към Пресвета Богородица, както и към светеца, небесен покровител на детето. И това е напълно достатъчно.

В този случай не количеството, а качеството е от значение.

Нека детето чете по-малко молитви, но да бъдат с повече сърдечно внимание, вместо да чете повече, но с мъка и раздразнение. С възрастта можете да увеличавате молитвеното правило. Но това също не трябва да се прави рязко и в големи количества, но постепенно и по малко, стъпка по скъпка. Може детето ви да научи някои молитви като стихотворения, наизуст. Например молитвата „Отче наш“ е основна молитва в християнството. Значението на стиховете в тази велика молитва също трябва да се обяснят на детето. Може да научите с него кратка молитва към Ангела пазител, към Пресвета Богородица, към неговия небесен покровител или например молитвата към Светия Дух – „Царю Небесни“, молитва преди и след извършване на някаква работа. Но без да претоварвате детето. Днес има издадени и молитвеници за деца, които помагат доста. 

На своя тийнейджър сън или пък дъщеря може да преподатете „Символът на вярата“ на части, за да го запомни. 

Разбира се, братя и сестри, може да прилагате както строгост, така и твърдост при отглеждането на децата, за да има детето авторитет. Но трябва да се прави с любов, без гняв и раздразнение. По принцип е най-добре да не започваме никакво дело с гняв. Така или иначе нищо добро няма да излезе. Трябва да се научим на мълчание, да се отдръпнем, да се помолим, да се успокоим, може би дори да поискаме прошка и тогава да започваме някое дело. 

Често свещеникът чува следното: „Когато детето ми беше малко, ходеше на църква, но когато порасна, спря“.

Трябва да разберете, че юношеството е много труден период. Това е периодът на формиране на личността, характера, преоценката на авторитета, времето на пубертета. И често човек трябва да се справя сам с всичко това, за да изгради сам бъдещия си живот. И тук родителите, бабите и дядовците могат да му помогнат с най-важното – да се молят за него и да му дават добри съвети, но не чрез натиск и авторитарност. Нека тийнейджърът сам реши своите проблеми. Междувременно нека той също да чуства, че сте родител, но и негов добър приятел, към когото винаги може да се обърне за помощ и съвет в своите си трудни моменти. 

Вашата работа е да се молите, да имате търпение, да чакате и да показвате на децата пример за благочестив живот. И повярвайте ми: някой ден те ще се върнат в храма – ще се върнат узрели, съзнателно и завинаги. 

Ето един пример от моя личен опит. Винаги съм пазил спомен в сърцето си: моята прабаба ме водеше, като бях тригодишен, в огромен светъл хрям, води ме до блестяща Чаша, при свещеника със затни одежди… Запазих този спомен през целия си младежки живот, а по-късно това ми помогна да направия своя правилен избор. Вашият син или дъщеря са поели свой независим път в живота. Знаете обаче, че основата в душите им е правилна. Те ще паднат, ще получат същите рани, както и вие, когато сте били млади, но те ще станат и ще продължат напред. Звездата на Православието ще светне и ще ги води през живота им във вътрешната им стая, в сърцето. 

Просто се опитайте от най-ранна възраст да ги възпитате, с Божията помощ, в любов към молитвата. Това е пътешествие, което със сигурност ще ни отведе при Бога. 

Автор: свещеник Андрей Чиженко

Източник: pravmir.com

За Ангел Карадаков

Виж още

В село Беден събират дарения за довършване на параклис

В девинското село Беден започна кампания за събиране на дарения за довършване на параклиса „Успение ...