Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Нощта отново разстла звездното си покривало. На една от Витлеемските поляни десет годишното овчарче Самуил гледаше как изгряват звездите. Всяка вечер то нощуваше тук и пазеше стадото си, както правеха другите пастири. Днес една от овчиците му се изгуби. Самуил я търси дълго, докато не я намери заклещена в един храст. Измъкна я и радостен я прегърна.
Напоследък момчето често разсъждаваше върху въпроса – „Има ли Бог?“ От няколко месеца сестричката му беше болна и лекарите не можеха да й помогнат. Самуил много страдаше за нея. Молеше се, ако има Бог, Той да я излекува. Това, обаче, не се случваше и момчето беше смутено. Мислеше, че Този, Който Е сътворил звездите да изгряват с такова великолепие, Е мъдър и силен. И може да помогне на сестричката му. Искаше му се така, както той днес помогна на изгубената овчица, ако има Бог, и Той да му помогне в тази тежка ситуация. Сълзи закапаха от очите на овчарчето. Сутринта помоли един от пастирите да наглежда стадото му и тръгна към дома си. Когато се прибра видя угриженото лице на майка си. Здравето на момиченцето се беше влошило. Вече отказваше и да се храни. Приличаше на свещичка, която угасва. Въпреки това то не спираше да вярва, че има Бог, Който се грижи за всеки. Преди година, когато баба им беше жива, често казваше: “Молитвата излязла от сърцето, е като звездичка грейнала на небето“. От тогава момиченцето всяка вечер издигаше своята молитвена звездичка към небесата. За разлика от него, в душата на Самуил се развихряше буря от гняв и неверие. Той реши, че Бог не съществува. Тръгна към поляната отчаян. Вечерта наблюдаваше звездното небе, както обикновено. Неусетно заспа и засънува чуден сън: На небето изгря звезда, много по-голяма и светла от останалите. От нея излизаше движеща се светла пътека. Самуил реши да провери какво е това. Проследи с поглед, откъде започва звездната пътека и се отправи по нея. В далечината видя пред себе си трима влъхви. Изглежда идваха отдалеч, защото носеха тежки дисаги. След малко мъжете спряха пред един обор и влязоха вътре. Самуил тайно ги наблюдаваше. Вътре млада жена, държеше в скута си бебе, повито в пелени. Тримата мъже се поклониха пред тях и извадиха различни дарове. Момчето изгарящо от любопитство реши да влезе, като се скри зад магаренцето в обора. Загледа се в бебето и го разтърси необикновена сила. Лицето на Детето излъчваше чудна светлина. Самуил разбра, че това е Бог. Смути се, понеже видя, че влъхвите поднесоха на Бог скъпи дарове, а той нямаше подарък. Помоли се: „Господи, аз нямам какво да ти подаря. Поднасям ти своето покаяние затова, че реших, че не съществуваш. Моля Те, прости ми! Искам да те следвам!“
Рано призори Самуил се събуди. Той бързешком се отправи към дома си. Искаше да разкаже на близките си, че е сънувал Богомладенеца. В далечината видя тичаща фигура, която бързо се приближаваше към него. Изненадан разпозна малката си сестричка, която тази нощ беше оздравяла.
Той усети светла надежда в сърцето си. Вече знаеше, че Бог съществува, и че след скръбта Той винаги ни дава от Своята утеха. Разбра, че колкото и да ни е трудно не трябва да се отчайваме. Защото Рождествените чудеса по земята са безброй.
Текст и илюстрация: Цветелина Гергинова
