На 26 януари Православна църква чества паметта на светия цар Давид IV, владетел на Грузия.
През 11 век Грузинската църква била подложена на сериозно физическо и духовно изпитание с катастрофални размери.
Цар Давид поема върху себе си огровната отговорност за благоденствието на Църквата.
Той подкрепя свикването на събор за възстановяването и укрепването на авторитета на Грузинската църква и потискане на различни феодали и недостойни духовници. По времето на управлението на цар Давид било извършено възстановяване на Църквата. Съборът в Грузия потвърждава жизненоважната роля на Православната вяра за спасението на грузинския народ.
Св. цар Давид е известен и като Давид II. Той наследява баща си цар Георги II на трона през 1089 г. Побеждава селджукските турци в битката при Дидгори (1122 г.) и превзема Тбилиси.
Под неговото управление Грузия става една от най-силните държави в Кавказ.
Освен във военното дело цар Давид обръща внимание на високото образование на своя народ. Той изпраща деца и младежи във Византия, които да се научат на четмо и писмо, както и на това да говорят чужди езици, за да превеждат книги и да ги пренасят в Грузия. По негово време в Грузия се основават множество училища и академии. Една от академиите, тази в Гелати, е наречена втори Йерусалим в целия Изток, където се изучава всичко най-ценно, както и втора Атина „превъзхождаща първата по божествения закон“.
Самият св. цар Давид съставя различни православни песнопения като „Химн на покаянието“. Светият цар бил известен и с голямата си почит към Божията Майка.
Св. цар Давид се преставя пред Бога на 24 януари 1125 г. Светите му мощи са положени в Галатския манастир.
Текст: Ангел Карадаков
Източници: oca.org, britannica.com, azbyka.ru