Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Св. Григорий Богослов бил родом от Арианз при гр. Назианз, Кападокийска област. Син на епископ св. Григорий Назиански и майка св. Нона.
Учил заедно със св. Василий Велики в Атина. Голям богослов, писател, поет. Като архиепископ ръководил църквата в Цариград 12 години и се оттеглил в Назианз, дето и починал в 390 година на 80 години.
Мисли и наставления на светителя
„Една слава бе за мене пленителна: да се изявя с познанията които събраха Изтокът и Западът, и красавицата на Елада Атина. Над всичко това се трудих много и дълго време. Всички тия познания, обаче, полагам в подножието на Христа, за да отстъпят място на Словото на великия Бог, Което чрез Себе Си засенчва всяко превратно знание и многообразното слово на човешкия ум.“ Св. Григорий Богослов, „Стихове към самия себе си“
„Ако според учението на св. ап. Павел и на Самия Христос, първата и най-важна заповед е да се почита любовта като изпълнение на закона и пророците (вж. Мат. 22:37-40; 1Кор. 13:13), то основна нейна част трябва да бъде, както намирам аз, любовта към бедните, жалостта и състрадателността към тези, които са от един род с нас. Защото нито едно наше служение не е така угодно на Бога, както милосърдието, защото то винаги е близо да Бога, пред Когото винаги вървят милостта и истината (вж. Пс. 88:15) и на Когото трябва да принасяме в дар милост (вж. Иак. 2: 13) и така Той за нищо не награждава така със Своето човеколюбие, както за човеколюбие. И така съобразно заповедта, която повелява да се радваме с ония, които се радват, и да плачем с ония, които плачат (вж. Рим. 12:15), ние трябва да отворим утробата на нашето милосърдие за всички бедни и страдащи по различни причини.“
Разномислието в някои среди, макар и да води до раздор, не е толкова опасно, колкото е опасно в Църквата, където някои предпочитат да живеят по-скоро в раздор, отколкото в единомислие. Ако някой ни запита: какво честваме ние и на какво се покланяме отговорът е готов: ние почитаме любовта, защото по израза на Светия Дух, „Бог е любов“ (1 Иоан 4:8).
Защо ние, почитателите на любовта, така ненавиждаме и сме ненавиждани? Защо ние, почитателите на мира, така немилостиво и непримиримо враждуваме? Защо ние, основаните на камък, се клатушкаме; утвърдените на крайъгълен камък, се разпадаме; призваните в светлина се омрачаваме? Защо ние, служителите на евангелското слово, доведохме себе си до мълчание или безсловесие, или вцепенение, или… не зная как още да го назова?
Казва се, че и в храната, и в съня, и в срамните дори работи има мярка на ситост у нас, обаче, нямат край взаимните поражения от един на друг, не само между разномислещите и несъгласните в учението за вярата, но и между единомислещите и те са взаимно противници. Това е по-жалко и по-бедствено от всичко друго и коя е причината за това? Може би властолюбието или користолюбието, или завистта, или омразата, или презрението, или някоя друга страст, които не виждаме дори и в самите безбожници.
