Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Зимата покри всичко със снежна пелена. Малките снежинки неуморно изтъкаваха бял пухкав килим по земята. В едно българско градче, сгушено в прегръдката на планината, цареше трескаво оживление. Скоро щеше да настъпи един от най-светлите християнски празници -„Рождество Христово“. Улиците бяха оживени, а магазините, празнично украсени, грееха като звездички. Тази вечер щяха да запалят лампичките на голямата Рождествена елха в центъра на града. По традиция тогава всички заедно се събираха. На 3 километра от градчето имаше сиропиталище. Сива полусрутена постройка с неприветлив вид. В него живееха сирачета на различна възраст. Децата имаха преподавателка и възпитателка. Учителката беше костелива дама, малко над петдесетте, със строг вид. Тя въдворяваше желязна дисциплина и често удряше с голямата си палка някое непослушно дете. Възпитателката беше пълна нейна противоположност. Младо момиче на 17 годишна възраст с миловидно излъчване. Казваше се Анна. Тя също беше израснала от малка в това сиропиталище. Никога не беше имала друг дом. Родителите й бяха загинали в катастрофа. Когато порасна и стана на 13 години, тя реши да остане и да се грижи за сирачетата. Така се изтъркулиха четири години, в които децата й отвръщаха с искрена обич. Тя бдеше над тях като орлица и се стараеше да ги радва по различни начини. Имаше талант да рисува. С помощта й децата често рисуваха с боички и моливи мечтите си. Стените на стаите бяха налепени с шарени рисунки. Децата също много обичаха да хранят птичките в близката горичка. Скоро, обаче, предстоеше затваряне на сиропиталището. Сградата трябваше да бъде разрушена от общината, поради овехтялост и опасност от срутване.
Миналата година Анна за първи път влезе в храма. Там старият свещеник, разказваше за това как Бог се е родил във малък обор във Витлеем и Ангел Господен възвестил на хората тази дивна вест. И че Бог чува всяка наша молитва. Тези думи я впечатлиха. От тогава тя не беше ходила в храма. Затова реши, че днес ще го направи. В късния следобед тя тръгна към града по заснежения път. Когато стигна до храма и влезе ,ахна от изненада. Видя декоративна ясла с Богомладенеца и Божията Майка. А около тях бяха фигурите на праведния Йосиф и тримата мъдреци. Имаше магаренце и овчица. Анна застана пред иконата на Господ Иисус Христос и притихна в молитва. След това дълго гледа Рождествената декорация. Времето сякаш спря. Когато излезе от храма се беше свечерило. Предстоеше запалването на Рождествената елха на града. Анна присъства на това радостно събитие. Когато хората се разотидоха, тя още седеше край елхата. Искаше й се Ангел от небето да й каже, че Господ е чул молитвата й. Тръгна по улицата край старите кооперации. След малко се загледа в нещо, което бавно падаше надолу от близката четириетажна сграда. Приближи се, беше пощенски плик. Погледна нагоре и видя, че на последния етаж бавно се затваря прозорец. Анна отвори плика. Вътре имаше бележка, на която пишеше: „Моля, който намери този плик, нека си купи Рождествен подарък“. Имаше и банкнота от 50 лв. Момичето прибра плика и понечи да влезе в кооперацията, но входът беше заключен.
Изминаха няколко дни. Днес беше Бъдни вечер. През деня Анна събра децата и всички заедно украсиха голямата елха, която беше близо до двора на сиропиталището. След това направиха снежен човек. По-късно Анна излезе от сиропиталището. След час стигна до сградата, където намери пощенския плик. Вратата пак беше заключена, но тя реши да изчака, докато някой от сградата не се прибере, или излезе. Навън беше доста студено, но дълго никой не се появи. Най-после млада жена излезе от входа и Анна влезе. Бързо изкачи четирите етажа и застана пред голяма врата. Позвъни, но никой не й отвори. Тя плахо натисна дръжката на вратата. Беше отключено. Озова се в голям коридор. Видя полуотворена стая. Реши да влезе. На голямо легло лежеше една старица, която беше заспала. Видът й беше мил и изстрадал. Момичето леко я докосна по рамото. Тя отвори очи и я погледна. Още от първия миг между двете се роди приятелство, сякаш дошло от небесата. Анна извади прясно омесена питка и Библия, която беше купила с банкнотата от плика. Цялата нощ старата дама, която се казваше Надежда, разказваше на Анна за живота си. Оказа се, че е от богато потекло, за което криеше от хората в кооперацията, понеже искаше да я обичат заради самата нея, а не заради парите й. И така почти никой не я навестяваше. Всеки имаше своите грижи, а роднините й не се интересуваха от нея. Искаха само наследството й. Надежда обаче не спираше да се моли на Господ да й изпрати някой по Неговата воля. И тази нощ, когато погледна в добрите кадифени очи на Анна, тя разбра, че молитвата й е била чута. Старицата имаше няколко имота разпръснати из градовете на България. Най-голямата й къща беше близо до морето. Когато разбра за проблема със сиропиталището тя се усмихна тайнствено. На другия ден старицата придружена от Анна посети сиропиталището. Тя повика всички деца и им съобщи, че напролет ще имат нова и красива къща, където да живеят. А най-хубавото беше, че е близо до морето. Ето, че желанието на Анна, молитвата й да бъде чута се сбъдна. И наистина Ангел Господен стоеше до нея невидимо в онази приказна вечер, когато запалиха Рождествената елха на града.
Автор и илюстрация: Цветелина Гергинова
