Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
На 20 януари Православната църква чества паметта на св. Евтимий Изповедник Грузински.
Св. Евтимий е почти наш съвременник. Той е роден през 1865 г. в грузинското село Седмели в семейството на благочестивите Соломон и Марта Кереселидзе. При кръщението бъдещият светец получава името Евстатий.
След като завършва началното си образование в местното енорийско училище, петнадесетгодишният Евстатий пътува първо до Кутаиси, а след това и до Тбилиси, където търси препитание. С помощта на други благочестиви младежи Евстатий основава вид богословски книжен клуб в грузинската столица. Целта е укрепването на православната вяра сред грузинския народ, опознаването на древната школа на грузинската църковна музика и популяризирането й сред грузинците.
През 90-те години на XIX в. организацията закупува печатница с помощта на един друг светец – св. Илия Праведник.
През следващите двадесет и пет години младежите ревностно публикуват богословски текстове и ги разпространяват безплатно сред обществеността.
След известно време Евастатий решава да поеме върху себе си тежкото, но благо иго на монашеското служение, за което се и подготвял от ранна възраст.
Неговият духовен отец и изповедник е преподобният Алексий (Шушания), който подкрепя решението на младия човек да стане монах. През 1912 г. с благословението на Имеретийския епископ Георги (Аладашвили) Евстатий става послушник в Галатския манастир. На 23 декември 1912 г. е постриган за монах от игумена на манастира Антим. Получава името Евтимий в чест на св. Евтимий Светогорец. През май 1913 г. е ръкоположен за йеродякон.
Четири години по-късно – през 1917 г. е ръкоположен за йеромонах от същия епископ Георги. През трагичната 1921 г., веднага след като комунистите завземат властта в Кутаиси, властите определят отец Евтимий като ненадежден и го арестуват. По Божия воля обаче той е освободен поради липса на доказателства, подкрепящи обвиненията срещу него. В безбожната епоха на комунизма духовенството и монасите от Галатийския манастир се страхуват от нападения и набези. Смелият и верен на Бога йеромонах Евтимий обаче упорства в своята работа, събирайки стотици древни грузински православни химни и песнопения за евентуалното им публикуване, адаптирани със западна нотация.
През 1924 г. комунистите разрушават катедралния храм в Кутаиси.
По-късно същата година представители на атеистичния режим застрелват и убиват митрополита на Кутаиси Назар и духовници, служещи под неговия омофор. Тежките дни се увеличили и отец Евтимий сметнал за добре да напусне обителта и да премести древните ръкописи, върху които работил на по-сигурно място. По това време пътуването между градовете било особено опасно, като стотици хора намерили смъртта си опитвайки се да избягат. Св. Евтимий обаче безпрепятствено преминал пътя си и стигнал до древната столица на Грузия Мцхета.
Св. Евтимий занесъл древните ръкописи в катедралния храм на града „Светицховели“ за съхранение. Скоро след това той бил назначен за енорийски свещеник в града. През 1925 г., когато католикос-патриарха Амвросий е затворен и заплахите срещу духовенството се увеличават значително отец Евтимий продължава да пази вярно своите ръкописи. Той успява да транскибира музиката от сревновековната нотация на западни ноти. В същото време той духовно обгрижва монахините от манастира Самтавро, намиращ се на кратко разстояние от храма „Светицховели“.
През 1929 г. отец Евтимий е преместен на служение в манастира Зедазени, извън Мцхета. И там той носил със себе си древните ръкописи, които продължавал упорито да изследва и да адаптира към съвременна нотна система. Шест години по-късно, през ноември 1935 г. той предава тридесет и четири тома с музика, съдържащи 5532 песнопения и няколко богословски ръкописа на Държавния музей в Грузия.
По време на Втората световна война условията в грузинските манастири стават още по-трудни.
Игуменът на манастира Задезани, архимандит Михаил носил храна на монасите от Сагурамо, когато бил застрелян от комунистите, защото не спазил наложения полицейски час. Младият монах Партений от манастира също бил лъжливо обвинен и арестуван. След кончината на стареца Сава, отец Евтимий бил останал единственият монах в манастира Задезани. Духовните чеда на отеца – монахините от манастира Самтавро се грижели за него и му помагали в служението.
През 1944 г. монахините открили св. Евтимий да лежи немощен в своята килия. След кратко боледуване той предал душата си на Господа, а след това бил положен в двора на манастира, близо до олтара на храма.
Част от голямата библиотека на св. Евтимий била преместена в манастира Самтавро. До днес там са запазени някои от оригиналните ръкописи на църковни песнопения, които той преписвал и адаптирал към съвременна западна нотация.
Древната школа на грузинските песнопения е запазена до наши дни благодарение на безстрашния труд на св. Евтимий Изповедник.
Св. Евтимий, подобно на светеца, на когото бил кръстен в монашество – св. Евтимий Светогорец, посветил живота си на обогатяването на своята майка Църквата. Той отдава своите таланти и енергия за опазването на уникалното духовно наследство на Грузия. Бил монах-аскет и учен, който се молил горещо постоянно. Още от самата си младост св. Евтимий бил пример за девство, смирение и търпение.
На 18 септември 2003 г. Светият Синод на Грузинската православна църква причислява към лика на светиите св. Евтимий Изповедник. Синодът го начира изповедник, признавайки по този начин неговото изповядване на вярата, както и жизненоважната му роля в съхраняването на богатата традиция на грузинското православно пение.
Текст: Ангел Карадаков
Източници: oca.org, orthodoxwiki.org, orthochristian.com
