Правдата не е работа с непълно работно време.
Учители и родители постоянно напомнят на децата колко е важно да се въздържат от това да тормозят своите връстници, знаейки че доброто поведение често може да бъде подкопано от желанието да се впишат децата сред своите приятели и съученици.
Ние, възрастните, трябва да помним, че често самите ние сме подложени на тормоз от своите връстници. Когато сме заобиколени от хора, които винаги поемат по нравствения път, които са честни в своята работа и уважителни към другите, то следването на Божиите заповеди се улеснява.
Как се държим, когато прекарваме време с този един наш съсед, приятел или роднина, с когото ни е приятно, но той ни споделя вицове или пък говори ужасни неща за други хора? Поддаваме ли се на смеха, защото искаме да се впишем или винаги поемаме по стръмния път и се държим като християни, верни на вярата си, независимо от поведението на хората, с които сме обградени?
„Да бъдеш праведен сред праведните е велико и достойно за похвала дело, но е далеч по-високо и по-похвално да бъдеш праведен сред неправедните“, казва св. Николай Велимирович в своя „Охридски пролог“.
Да бъдеш праведен не е работа с напълно работно време.
С любов в Христа,
игумен Трифон, игумен на манастира „Христос Спасител“, о-в Вашън, САЩ