Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Снежна виелица се извиваше над Саровската руска гора. Река Саровка замръзна и се превърна в ледена пързалка. Боровите дървета, стройни и достолепни, бяха натежали от пухкавия сняг по тях. Ако можеха да говорят, биха разказали много истории за благия старец Серафим, който живя дълги години тук. В една колибка, разположена на висок хълм в гората, близо до брега на реката. Старецът имаше чиста вяра в Бога, беше мъдър и водеше благочестив живот. Заради това и зверовете му се покоряваха. Горският мечок Миша дори понякога му донасяше пити с мед. Множество хора се стичаха при стареца за съвет или помощ. Той ги приемаше в килията си, която беше до манастира. А колибката в гората му остана любимо място за уединение.
Виелицата продължи през цялата нощ. Гората изглеждаше непроходима. Въпреки това, сутринта пред килията му чакаха много хора. В късния следобед опашката се проточи, но старецът дълго не се показваше. Сутринта тук пристигна и една млада жена с дъщеря си Маша. Съпругът ѝ беше прикован на легло от две години. Тя редовно посещаваше храма и се молеше на Бог за помощ. Но Маша беше сърдита на Бога. Според нея, ако Бог е добър, то баща ѝ нямаше да е болен. Затова майка ѝ я доведе в Саровската света обител. Маша не поиска да отиде с нея при стареца. Остана в стаята начумерена и сърдита. По-късно обаче ѝ хрумна да излезе. Тръгна, без да знае накъде, и се озова на път, водещ към гъстата гора. Момиченцето продължи напред, когато изведнъж падна в снежна преспа. Започна да вика за помощ, но наоколо нямаше никого. Маша инстинктивно се помоли на Бог да ѝ помогне. След малко иззад високите борове се показа рунтав мечок, който тръгна към нея. Маша се вцепени от ужас. Тя беше сигурна, че мечокът ще я изяде. За нейна изненада той я извади от преспата и я сложи да седне на снега. Тогава тя чу някой да говори:
- Браво, Миша, наруши зимния си сън, за да помогнеш на Машенка! Юнак си ми ти, Миша! – ласкаво се обърна към мечока мил старец, който изненадващо се озова при тях. Лицето му сияеше от радост и той каза на Маша:
- Здравей, радост моя! Добре дошла в Саровската гора. Какво те води насам?
Въпреки лютия студ Маша усещаше необикновена топлина, която я сгряваше, докато гледаше стареца. Той подаде на мечока две шепи със сухари и му каза да отиде да се наспи. След това хвана Маша за ръка и по пътя тя му сподели какво я измъчва. Добрият старец ѝ разказа, че има Бог, Който обича безкрайно хората. Заради това Бог се роди на земята в човешка плът, след време беше разпънат на Кръст заради греховете на хората и след три дни възкръсна.
- Слушай, радост моя! – каза й старецът. – В живота случайни неща няма. Господ те учи да Му вярваш и да се уповаваш на Неговата милост. Ако повярваш в Бога и Му се молиш от сърце, тогава всичко ще бъде наред. И болният ти баща ще бъде истински щастлив за теб. А ти утре влез в храма и присъствай на Божествената света Литургия по случай Рождество Христово. Утре е рожденият ден на Господа. Запали свещичка и се моли с чистата вяра на дете. Бог най-много обича детските молитви, радост моя! И със сигурност ще ти отговори…
Той заведе момиченцето до стаята и се върна при множеството хора, които го чакаха.
Рано сутринта Маша дойде първа в храма. Моли се дълго и беше сигурна, че Бог я чу. Когато Литургията свърши и църковните камбани зазвъняха, старецът Серафим неочаквано се появи до момиченцето и му каза:
- Бог се роди, радост моя! Нали не се съмняваш, че твоят татко вече е здрав?!
В очите на детето грейнаха пламъчета на новородена надежда, а сърцето му беше изпълнено с радост и мир.
Автор и илюстрация: Цветелина Гергинова
