Начало / Uncategorized / Второ поучение за подготвящите се да станат свещеници – Познанията, които е длъжен да има свещеника

Второ поучение за подготвящите се да станат свещеници – Познанията, които е длъжен да има свещеника

Първата поучителна беседа за подготвящите се да станат свещеници може да прочетете тук.

С кои по-главни познания е длъжен да бъде снабден приготвящият се за свещеник

Длъжен си, мое чедо, главно, като бъдещ служител на Църквата да знаеш и да вярваш, че Господ наш Иисус Христос дошъл на света за спасението на людете. Целият Му живот, всичкото Му учение, всичките Му учреждения, кръстната Му смърт, възкресението Му имат за цел вечното спасение на людете. И за това, за да може всеки човек да усвои за себе си вечното спасение, Иисус Христос е основал Църквата, на която е поверил всичките средства за спасението. Църквата е основата от Жоспода Иисуса Христа и одушевляемото от Светия Дух общество на людете; те под ръководството на пастирите, непрекъснати приемници на Апостолите, изповядват едно и също учение на вярата и участват в едни и същи тайнства. За това Христовата църква, която има за глава божествения си Основател, е вместилище на даровете принесени от Изкупителя на човешкия род. В нея се откриват истината и благодатта, величието, правдата и милостта на Господа Бога и изкуплението на човешкия род в Христа; в нея се унищожава онази преграда, която беше положил греха между Бога и човеците, и се извършва съединението на всички люде в Иисуса Христа чрез Светия Дух в Бога Отца (Еф. 2:12-24; 4:3-6; Кор. 1:19-23).

Знай, чедо, че обязаността на християнина произтича от понятието за Църквата, като общество основано от Бога, и само на това общество са поверени от Иисуса Христа средствата за спасението; тези средства са следните: 

Всеки човек, който желае за себе си вечното спасение, длъжен е да бъде член на Православната Църква чрез приемането на тайствата й, които са основани от нейния Глава за освящение и спасение на човеците. Други от наричаните християни мислят, че е все уж равно на каквото християнско изповедание и да принадлежат. такива сами себе си осъждат на вечно погубване. Защото вън от истинската църква няма спасение (Деян. 4:12; Мат. 10:14-15; Лук. 10:16). Тъй свидетелстват за това всичките Отци и учители на Църквата. Всеки, който става член на Църквата е длъжен да знае и да приема всичкото й учение като Божествено и да отхвърля всичко онова, що тя отхвърля. Но случва се щото, онези, които се наричат Православни, не знаят учението на Православната Църква или си съставят свое учение, за да оправдаят противозаконните си деяния. Православният християнин е длъжен да държи учението на Православната църква без да прибавя или изважда нещо от него, за да не бъде осъден на вечно осъждане. Православният християнин е длъжен да почита и обича Църквата като майка, която ни възражда във вечен живот, и да бъде готов за опазването и защитаването й, да пожертва всичко за нея, даже и самия си живот. А своето почитание и любов към нея е длъжен да свидетелства чрез послушанието си към нея и изпълнението на заповедите й. Защото този, който не изпълня нейните заповеди, се лишава от вечните благодеяния на изкуплението, като езичник (Мат. 18:17). Най-важните църковни заповеди са следните: 

  1. Първата предписва векиму да се моли на Бога със съкрушено и умилено сърце и да изпълнява устава на Църквата във всичките неделни и празнични дни т.е. да слуша утринната, литургията и вечернята. 
  2. Втората заповед му предписва да пази постите, които са назначени от Църквата.
  3. Третата му предписва да се отнася с уважение към църковните служители, и особено към духовните отци, и да се обръща към тях за душеполезни съвети; да забранява на светските люде да се мешат в духовните дела.
  4. Четвъртата заповед му предписва колкото може по-често да се изповядва и да се причастява със светите Тайни, и непременно поне един път в годината; на болните предписва преди всичко да се изповядват и да се причастяват със светите Тайни, като се извърши по-напред тайнството на Елеосвещението. 
  5. Петата заповед му предписва щото неопитните в познанието на свещеното Писание и простите да не четат книги религиозни, написани от еретици и врагове на православието, да се слушат тяхното учение и да се отдалечават от събирането с тях. 
  6. Шестата заповед му предписва да се моли за всички християни живи и мъртви, и най-вече за онези, на които е връчена духовната и гражданска власт (1 Тим. 2:1-3); заповядва му се да се моли и да обръщането на еретиците в православието. 
  7. Седмата заповед му предписва пости и молитви назначени от епархийския митрополит, в случай на обща нужда и бедствие; и това трябва да пазят всички жители на епархията (Деян. 12:5). 
  8. Осмата предписва никой да не взима и да не употребява за своя нужда църковни имоти. 
  9. Деветата запрещава да се извършват бракове в дни, в които Църквата не позволява. 

Трябва да знаеш, чедо, кой е съставът на църковното общество. Както човешкото естество, което Син Божий благоволил да приеме върху себе си, се състои от дух, душа и тяло, тъй и Църквата се състои от три различни състояния или чинове, които образуват едно цяло. Първият чин е духовният (пастирят), на които е доверен за пазене в неповредена цялост, за преподаване на други залога на вярата и да свещенодейства, и власт за да управлява другите църковни членове; вторият чин е на светските (пасомите), които са длъжни да приимат и изпълняват учението на вярата, което се предлага ог пастирите, участват в свещенодействията им и ги слушат и им се покоряват. Чрез изпълнението на тези взаимни обязаности те се съединяват в Господа. Трети чин в Църквата е монашеският, който се стреми да освети душата на човека чрез безмълвно уединение и всецяло самооверждение от удоволствията на плътта, от любостяжанието и от превъзношенията.

Всичките членове, особено пастирите на Църквата са длъжни да хранят в себе си и да поддържат в другите уважението към монашеския чин и за слава и украшение на святата Църква. Недостатъците и слабостите на някои от монашестващите не трябва да отслабват уважението към монашеския чин. Защото, както в числото на светските, много люде недостойни за високото звание на християнина, не може да се порицава всичката християнска вяра, така и за недостатъците на някои от монасите, не бива да се лишава от уважение целия монашески чин, от който са произлезли и всякога произлизат от църквата големи подвижници за вярата и благочестието. Църквата всякога е вземала и взема мерки да бъде монашеският чин пример на духовно съвършенство. Не трябва да се дава вяра на онези клевети и хули против монашеското звание, каквито всякога враждебният нему свят се е старал и старае да му прикача. Защото светът на всякъде усеща само своето зловоние и не може да постигне съвършенството, което той не знае. Понякога светът гони и преследва монашеството, защото в него намира изобличение на лошия си живот. 

Чинът на Пастирите, е Богоосновано съсловие от мъже, поставени от Светия Дух чрез тържественото ръкоположение за наставление, свещенодействие на Тайнствата и управлението на Църквата в Иисуса Христа. Проидхожда от самия Иисуса Христа и Неговите святи Апостоли, продължава се от непрекъснат порядък чрез приемствено ръкоположение и никога няма да се прекрати, до когато ще съществува Христовата Църква. Пастирите чрез посредството на Иисуса Христа, служат за обновление и спасение на човешкия род. За това те са Отци на новото поколение на Божиите чеда, което произхожда от Самия Господ Иисус Христос; те са посредници между Бога и човеците, на тях е поверена важната и страшна власт да отварят и затварят източниците и пътя на живота и на блаженството. 

Пастирите, помнейки назначението си, всичките на тях поверени трябва да приведат към Господа Иисуса Христа, и са длъжни да прилепят към Него с всичкото си сърце тъй, щото да не се грижат за нищо земно и светско, а да искат само Царството Божие и Неговата правда. Длъжни са да пазят най-високата вярност в това служение. Към тази вярност се отнася и пазенето на връчения им залог на вярата от всяко ново лъжеучение. Да учат и разясняват учението на вярата не иначе, а както изяснява и учи Православната Църква, и да имат за начало, съдържание и край на всички наставления и увещания на Самия Господ Иисус Христос Разпнатия. 

По тоя начин са длъжни да извършват с благоговение Светите Тайнства и да ги преподават на достойните. Затова свещеникът при свещенодействието, длъжен е с умните си очи да гледа към Господа, пред Когото стои, и с такова внимание и благоговение да извършва всичко, щото да говори, че той действа от името и в името на Иисуса Христа, на Когото образа в това време представлява със себе си- Затова е длъжен строго да следва реда, който е установен от Православната църква, да чете молитвите не бързо и принудително, но с внимателен ум да произнася всяка дума, мислейки, че Бог от устата му като някой многоценен бисер я приима; да се старае за порядъка, чистотата и приличието при свещенодействието; усърдно да се грижи и за това, щото народът да пази всичко онова, що е нужно от негова страна на спасителното участие в свещенодействието и тайнодейстивето, и чрез това да се възбуждат в народа и да се умножават вярата, надеждата и любовта – пастирите са длъжни да устрояват живота си така, щото той да бъде във всичко достоен за християнския Пастир и да служи за образец на поверените на тяхната грижа човеци, не само в религиозно отношение, но и по домашно устройство, по съпружески отношения и християнско възпитание на децата и по обръщане на домочадията. 

По отношение към другите пастири длъжни са да отбягват всяка ревност и завист; но са длъжни и да се съвещават взаимно и усилено да си помагат един други и да се радват на благополучния успех на онези, които щастливо се трудят. Пастирите относно народа, който им е поверен, са длъжни, според Апостола, да бъдат „всичко за всички“ (1 Кор. 9:22), да търсят самите си пасоми, а не техните блага (2 Кор. 12:14), и за спасението на поверените им да не жалят нито сили, нито здраве, нито време, нито труд, нито имот, нито самия живот, по примера на Великия Пастир Иисуса Христа, Който положи душата си за овцете (Йоан. 10:15). Защото Господ ще иска овцете си от неговите ръце (Йез. 3:17, 34:10), ако тези овце се изгубят от тяхното пренебрежение и невнимание. 

Всички тези обязаности на Пастирите трябва така да се извършват, като да би се сега представили на съдилището пред Божия престол и да се дава отчет във важното си и надминаващо човешката сила служене. 

Не е възможно на Пастиря веднага да намери всичките необходими качества за себе си. Желаещият прочее да бъде пастир, длъжен е още, когато е в кръга на съучениците си: да добие онези качества, които са необподими за Пастиря, и по-рано да си очисти, сърцето от пристастията към всичко онова що е светско и земно; длъжен е да изучи и привикне да вижда себе си на свещеническия сан не като на средство за прехрана, но като на звание, от което се изисква непрекъснато самоотричане, и където може да се докаже най-силната любов камо към Христа. 

Автор: Бивш Скопски митрополит Теодосий

Из книгата „Кратко ръководство за обязаностите на свещеника“; София 1923 г.

Снимка: pravoslavie.ru

За Ангел Карадаков

Виж още

Всенощно бдение в чест на св. Патриарх Евтимий бе отслужено в Бачковския манастир

В нощта на 19 срещу 20 януари, в Бачковския манастир бе отслужено всенощно бдение в ...