Давид, всякога съответствено на нуждата, настройвайки своята многострунна цитра, прави предмета на всеки празник по-светъл.
Същият пророк нека озари и нас на великия празник Петдесетница, чрез звънтенето на Духа, удряйки върху струните на мъдростта и произнасяйки песен. Нека изрече из онова божествено песнопение тези прилични за настоящата благост думи:
„Дойдете да запеем Господу и да възкликнем към Бога, твърдинята на спасението ни“ (Пс. 94:1).
Предварително е нужно да познаеш благодатта и в що се състои тя, а след това да приложиш към съдържанието й съответни думи из пророчеството – позволете и на мен, доколкото е възможно, да изясня поред всичко, което се отнася до този предмет.
Човечеството отначало е паднало в заблуждение относно познанието за Бога; едни, като оставили Господа на тварите, заблудени, почнали да служат на стихиите на света; други пък започнали да почитат естеството на демоните; а на мнозина и ръкотворните изображения на идолите се показали божества – и, за служение на тези лъжеименни богове, те устройвали храмове, жертвеници, посвещения, жертви, свещени лесове и капища.
Владиката на тварите обаче, като погледнал с човеколюбиво око върху повредата на човешкото естество, отново и постепенно въздига човешкия живот от заблуждението за познание на истината.
По някои правила на лекарското изкуство, за да се възстановят силите на болния, който дълго време е под диета, той се храни по малко и постепенно, поради страх от усложнения. Така и човечеството, поради продължителния глад вследствие на заблужденията му, по порядъка на Божия промисъл, постепенно се храни духовно, за да се доведе до съвършено познаване на истината – а тя е онази животворяща сила, в която ние вярваме под името Отец, Син и Дух Свети.
Днес в деня Петдесетница, в самия онзи час – ако сега е третият час от деня – ни е дадена неизречена благодат. Отново се открил на людете Духът, Който по-рано се отдалечил от нашето естество, защото човекът бе станал плът (Бит. 6:3).
Когато чрез бурното онова дихание били изгонени и разсеяни из въздуха всички скверни демони и духовни сили на злобата – тогава, чрез слизането на Духа, във вид на огън се изпълнили с божествена сила всички, които били в горницата (Деян. 2:3). Защото е невъзможно иначе да станат причастници на Духа Светаго, ако не са участници в този възвишен живот.
Приобщават се със Светия Дух само тези, които мъдърствуват за горните неща, които считат истинското си жилище на небето и които живеят в горницата на благочестивия и мистичен живот.
Над такива люде, събрани в горницата, слязъл онзи чист и невеществен огън, като се разделил във вид на езици според числото на учениците Господни.
Еретиците и нечестивите не могат да приемат в себе си това „сладко вино“, защото все още носят вехти мехове, които, бидейки не в състояние да задържат такова вино, гибелно се разкъсват.
Вие пък, братя, дойдете да се възрадваме в Господа, както говори пророкът, и да пием от сладкото питие на благочестието, както заповядва Ездра (2Езд. 9:51). Елате светло да празнуваме с ликовете на апостолите и пророците и, според дара на Светия Дух, да се възрадваме и се развеселим в този ден, който ни е сътворил Господ в Христа Иисуса. Амин.
Автор: св. Григорий Нисийски
Източник: bg-patriarshia.bg