Начало / Uncategorized / Митрополит Гавриил: Най-страшното е, когато човек забрави Бога

Митрополит Гавриил: Най-страшното е, когато човек забрави Бога

Най-страшна е духовната пандемия у хората, да живеем като че ли ще бъдем вечни. Болестите много пъти отрезвяват хората и те започват да живеят по-праведно, с повече съчувствие и любов към другите. Това заяви Ловчанският митрополит Гавриил в интервю за БТА.

По думите му за разлика от миналата година, през тази повече хора са ходили на църква и на служба, а доказателство за това е, че продадените свещи са повече отколкото в годината преди пандемията.

„Явно хората са решили да търсят повече, отколкото преди са имали нужда, Божията помощ. Това е нормално, когато човек му е трудно се обръща много пъти към Бога за помощ с молитва“, посочи митрополит Гавриил.

Той добави, че Църквата се бори с духовната пандемия, а инструмент за това са църковните тайнства Кръщение, Маслосвет, Изповед, светото Причастие. Ловчанска митрополия издава и книги на духовна тематика както за възрастни, така и за деца. Свещеници преподават в детските градини и училищата религия.

Успешно се развива и първото по рода си Частното начално училище „Св. Седмочисленици“.

То е под егидата на Българската православна църква, в частност към Ловчанската епархия. Очаква се през следващата учебна година да е в друга сграда, тъй като класовете се увеличават, а старата сграда на Ловчанска митрополия, където се помещава в момента, вече се оказва недостатъчна.

Митрополит Гавриил посочи още, че през 2021 г. са извършени доста ремонти на църкви, храмове и манастири в епархията, осветени са и нови, други предстои да отворят врати.

Приключва и изографисването на основния храм в катедралата „Св. Св. Кирил и Методий“ в Ловеч. То се извършва от проф. Владимир Аврамов и неговият екип. 

В новата година обаче най-важното е да се помолим за вяра и смирение, защото това са основните неща, от които зависи вътрешният и външен живот на човека, добави Ловчанският митрополит Гавриил.

Следва цялото интервю:

– Ваше Високопреосвещенство, изпратихме една трудна в световен мащаб година. Каква бе тя за Ловчанска епархия?

– Мисля, че годината беше добра. Имаше болни, които си отиваха, но повечето хора оздравяваха. Благополучно приключваше тяхното заболяване. За разлика от миналата година, тази повече хора идваха на църква, на служба. Като доказателство за това е, че продадените свещи са повече отколкото годината преди пандемията. Явно хората са решили да търсят повече, отколкото преди са имали нужда, Божията помощ. Това е нормално, когато човек му е трудно се обръща много пъти към Бога за помощ с молитва.

– Имаше ли много свещенослужители, заразени с ковид?

– Не мога да кажа колко, но имаше. Всички благополучно оздравяха. Самият аз бях девет дни в болница с ковид.

– Това ли е най-страшното явление в нашия свят в момента – пандемията от COVID-19?

– Най-страшната е духовната пандемия у хората. Много пъти ни се допускат такива болести, за да се стъписаме, вразумим. Най-страшно е, когато човек забрави Бога, това, че на този свят целта е да живеем така, че после да наследим вечния живот, за който Господ е създал човека. Живеем като че ли тук ще бъдем вечни, а това е най-страшната пандемия. Много пъти болестите отрезвяват хората. Те започват да живеят по-праведно, с повече съчувствие и любов към другите. Действително това е трудно, но не е най-страшното. Най-страшното е, когато душата е болна, тогава и тялото не е съвсем здраво. Когато душата е здрава, болестите минават по-лесно.

– Как църквата се бори с тази духовна пандемия?

– С всички средства, които са ни дадени – с църковните тайнства Кръщение, Маслосвет, Изповед, светото Причастие. В нашата епархия издаваме много книги, които могат да помогнат на човек, който се интересува от духовните истини, как са живели светите хора. Издаваме и книги за деца, което е доста необходимо. Те са направени така, че да са достъпни за тях.

Децата имат огромна нужда от духовно възпитание.

Преди пандемията всички детски градини бяха заявили желание в тях да се преподава православие и това беше така. След това имаше период, в който заради пандемията беше забранено, дори се затваряха училища и детски градини. В момента пак се възстановяват тези часове. Знаете, че имаме и частното начално училище „Св. Седмочисленици“, което е общообразователно, но с духовно направление и възпитание. Подготвяме нова сграда, тъй като сега имаме три класа, а догодина и четвърти.

– Сега училището е в старата сграда на Ловчанска митрополия, но Ви бе предоставена тази на бившия Кожарски техникум. Докъде са стигнали ремонтните дейности там?

– Тази сграда е държавна, предоставена ни е за 10 години. С нейния ремонт се занимава Областната администрация в Ловеч. Още от правителството на Бойко Борисов бяха отпуснати 870 000 лева. Тогава беше изготвена проектно-сметна документация и това бяха необходимите средства. Сега с тази инфлация с повече от 200 хиляди лева е нараснала необходимостта. Ние ги нямаме, но поне ще можем с отпуснатите пари да завършим първия етап, т.е. за първите два етажа. После ще търсим още пари за третия.

Областният управител Светослав Славчев съдейства да не се връщат средства и ремонтът да продължи тази година, защото държавата отпуска пари и те трябва до края на годината да се изразходват и да се отчетат. Ако това не стане, трябва да се върнат, а ние по обективни причини не можехме да започнем да ремонтираме по-рано.

– Има ли достатъчно желаещи родители да запишат децата си в училището?

– При нас идват хора, които искат децата им да получат християнско и добро възпитание. При нас особено се обръщаме към възпитанието с помощта на светата православна вяра, което е най-голямата нравствена сила. И другите науки вървят по-добре. Има и родители, които някъде децата ги обиждат, оскърбяват и те идват при нас, за да го няма това. Мога да кажа, че имаме деца засега, при тази наистина криза в училищата за ученици.

– По време на пандемията църквите и храмовете бяха единствените, които не затвориха врати през цялото време. Строят ли се обаче нови?

– Да, строим нови, ремонтираме други. Този процес не е спирал. Тази година осветихме в село Соколово храма „Благовещение“.

В болницата в Ловеч направихме параклис на Свети вмчк. Пантелеймон във фоайето на четвъртия етаж и предстои освещаване.

Откакто съм в Ловеч мечтата ми е в болницата да направим параклис и чак сега стана възможно. Средства от болницата не са влагани. Когато хората са болни, имат особена нужда да се помолят на Господ, да запалят свещ. Вече ще имат тази възможност. В много болници в България има параклиси.

– Какви други ремонти са извършени през годината?

– В църквата в село Стефаново се извърши ремонт, изцяло се ремонтира параклисът в село Балабанско, който е на Свети Георги. В село Йоглав почти приключиха подготвителните процедури за изграждане на храм „Света Ирина“, в Скобелево също върви подготовка за нов. В Чекотинския манастир новата сграда също беше отворена тази година. В Етрополския манастир се извършиха ремонти. В кв. „Зла река“ в Априлци на храма беше направен ремонт, както и в Смолско. Подменихме дограмите на митрополията. Тази година нямахме финансовите възможности както друга, но въпреки всичко се стараем и се направиха доста неща.

– Докъде стигна изографисването на катедралния храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в Ловеч?

– Стенописите почти ги приключихме. Стана изключително красиво. Владимир Аврамов е ръководител на групата художници. Те нарисуваха и иконите на иконостаса в основния храм, а вече го изрисуваха и почти целия. Олтарът също е изрисуван от колектива на Аврамов. Той получи титлата „професор“ именно във връзка с нашия храм. Това му беше като научна работа. Посетителите са възхитени от качеството и стила. Избран е византийски древен стил, от който са започнали всички стилове.

– Жителите на село Малък извор се оплакват от окаяното състояние на църквата. Може ли да се направи нещо в тази връзка?

– Ние се опитахме да кандидатстваме за европейско финансиране, но не стана. Очакваме, че сега ще има одобрение. От няколко години се опитваме да получим финансиране за него, защото там ремонтът е голям. По европейски проекти направихме много ремонти, иначе ние нямаме средства.

– За какво да се помолим в началото на годината?

– Аз цял живот се моля Господ да укрепи моята вяра и да ми дарува смирение, тъй като това са основни неща, от които зависи и вътрешният и външен живот на човека. Господ е този, който може да ни дарува всичко и да ни опази от всякакви злини, но той иска от нас да види, че имаме вяра и смирение.

Господ е казал: „Търсете първо царството Божие и всичко друго ще ви се даде и предаде“.

Пожелавам всички да търсим Господ да ни укрепи вярата и да ни дарува повече смирение и тогава той ще благослови нашата дейност и условията на нашия живот, ще имаме много повече успехи. Пожелавам здраве на хората, България да излезе от кризата. Дано новите управляващи не вървят срещу църквата, да не пречат, да съдействат на духовното усъвършенстване и стремеж на българите. Да се стараем към духовен и материален просперитет. Господ да благослови нашата страна и народ, да сме добри, благочестиви, да се обичаме един друг и тогава ще имаме това, което ни е нужно за всекидневния живот.

За Ангел Карадаков

Виж още

Младите хора имат нужда от молитва и духовно напътствие

Румънският патриарх Даниил отправи послание по повод новата 2022-2023 учебна година, съобщава сайтът orthodoxianewsagency.gr. В обръщението ...