Начало / Uncategorized / Лицата на богословието в България – проф. протопрезвитер Стефан Цанков

Лицата на богословието в България – проф. протопрезвитер Стефан Цанков

През 2023 г. Богословският факултет при Софийския университет „Св. Климент Охридски” ще навърши своите 100 години от основаването си.

През това столетие в пределите на богословието в България са се трудили стотици духовници, научни работници, преподаватели, студенти и въобще православни християни, някои от които са отдали целия си живот в развиването на богословската наука у нас. За това и през новата 2022 г. списание „Светодавец” ще среща на своите страници читателите с лицата на богословието в България – духовници и преподаватели, професори и академици от самото основаване на Богословския факултет, та чак до наши дни.

Ще се радваме и на вашата подкрепа в осъществяването на рубриката, като (ако вие сте завършили Богословския факултет), може да ни изпратите ваши спомени и текстове, свързани с богословската наука у нас.

Първият човек, с когото ще ви срещнем е проф. протопрезв. д-р Стефан Цанков, който е първият декан на Богословския факултет. Предлагаме ви един текст на Българския патриарх Кирил в негова памет, написан на страниците на „Църковен вестник” през 1965 г.

Во блаженном успении…

Роден в Горна Оряховица през 1881 г. и отрасъл в Добрич (1882-1895 г.), отец Стефан Цанков всмукал с майчиното си мляко любовта към Църквата, на която подире посвети целия си живот. Завършил Самоковското богословско училище през 1899 г., жадният за наука способен младеж, вярно оценен и с обич подкрепен от приснопаметния Варненски и Преславски митрополит Симеон, продължил образованието си в Черновицкия богословски факултет, завършвайки го през 1905 г., с научната степен доктор по богословие. Той остави в научните богословски кръгове в Черновиц най-добър спомен за голямо научно богословско старание и за постигнати големи успехи. Но ученолюбието на изтъкнатия вече по онова време богослов о. Стефан Цанков и продветно-образователните нужди на Българската църква го отвеждат на наука в Швейцария, където в Цюрих завършва Юридическия факултет с научната степен доктор по право (1915 – 1918), оставяйки още за известно време на научни занятия в Лозана (до края на 1919 г.).

Завърнал се в Родината след завършване на богословските си науки в Ченовиц, младият и надежден богослов през 1908 г. приема духовно звание, за да бъде възведен в най-високия чин на протопрезвитер през 192 г. Отначало като мирянин, а подире като свещенослужител отец Стефан Цанков служил с примерно усърдие на църковната администрация като помощник секретар на Св. Синод (1905 -1908), протосингел на Варненска и Преславска митрополия (199-1911), началник на културно-просветния отдел при Св. Синод (1912-1921), главен секретар на Св. Синод (1921-1923). През цялото това време той участвал във всички клонове на църковно-строителното дело, като му са били възлагани високи и отговорни задължения, отговарящи на основната му научно-богословска подготовка. Той е бил член на синодалната комисия по българския превод на Библията, член на Църковно-народния събор през 1921-1922 г., и главен докладчик на проекта за нов устав на Българската църква, бил е главен редактор на Църковен вестник, основател и главен редактор на Духовна култура.

За отец Стефан Цанков се бе открило в нашата Църква широко поле за дейност, защото въпреки безспорния напредък, който Църквата ни бе осъществила в някои области на своя живот, все още оставали целини, очакващи усърдни и добре подготвени работни.и Нашият учен богослов и канонист се бе отзовавал на позива на Църквата и неуморно се трудил. Чрез усърден и примерен труд на църковното поприще той все повече растял, привличайки погледа на цялата Църква. Името на големия богослов оправдано бе станало синоним на богословска ученост и на трезво зачитане на каноническите основи и двигатели на Църквата. Но личността на учения богослов се налагаше на църковното съзнание и с правилното осветление на много въпроси на църковната дисциплина и на църковното устройство от едно високо принципно евангелско и древно-християнско гледище, тъй че Църквата в нейната правно-каноническа и социална природа да не губи своята съвременност, като по тоя начин по-успешно могат да се създадат възможности за нейното вътрешно обновяване. Погледът на отец Стефан Цанков върху въпроса за цялостното обновяване на Църквата до края на живота му бе дълбок и всякога обхващаше видимата правно-социална страна на Църквата в единството на вътрешния й благодатен живот, от който трябва да изхождат всички обновителни стремежи и усилия.

Отец Стефан Цанков е един от най-дейните основоположници на висшето богословско образование у нас, но заедно с това и на един нов етап на богословската наука, която вече излезе от по-раншния си любителски стадий, за да приеме пълната характеристика на научно богословие. От 1923 г. той е професор по църковно право в Богословския факултет и на тая катедра остана като редовен професор до 1948 г., когато премина в пенция. Но и след това той продължи да преподава своята научна дисциплина като хоноруван професор. Той бе няколко години декан на Богословския факултет, а през учебната 1940-1941 г. бе и ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски”.

В признание на цялото научно дело на отец Стефан Цанков Софийската духовна академия „Св. Климент Охридски” (през времето на социализма Богословският факултет се преобразува в Духовна академия бел. ред.) през 1953 г. го прогласи за прочетен доктор, като с това искаше също така да изрази благодарността и на цялата Църква заради изключителните негови заслуги за това скъпо нам висше богословско учебно заведение и изобщо за богословската ни наука.

Голямата богословска ерудиция на отец Стефан Цанков бе всеобщо призната не само у нас, но още повече в чужбина, в големи центрове на богословската наука. Затова той бе канен от много богословски факултети в балканските страни и в Западна Европа да изнесе лекции като гост-лектор. Името на нашия богослов бе навред известно и създаваше престиж на Българската църква и на нашия народ. Като признание за тая оценка, която и външният богословски свят отдаваше на именития български богослов, отец Стефан Цанков бе прогласен за почетен доктор по богословие на университетите в Атина (1936 г.), Оксфорд (1937 г.) и Берлин (1940 г.).

А през това време книжовно-научното творчество на отец Стефан Цанков непрестанно растеше колкото по обем, още повече по нова разработка на много богословски въпроси от интерес не само за нашата Църква, но и за християнския свят изобщо. Това негово книжовно научно творчество бе оценено от Българската академия на науките, която още в 1924 г. го избра за свой дописен член, а в 1931 г. за действителен член.

Отец Стефан Цанков никога не се отдалечи от светия престол, черпейки от него, както той винаги е казвал, вдъхновение и сили, за да бодърства в своето многостранно и твърде дейно църковно служение. От 1926 до 1961 г. той бе несменен предстоятел на храма-паметник „Св. Александър Невски”, в което качество той стори извънредно много за благолепието на църковните богослужения и за висотата на църковния амвон.

Научната богословска подготвеност на о. Стефан Цанков бе оценена преди всичко от Върховната управа на нашата Църква,  която го привлече и задържа през един полувековен период като свой научен съветник и сътрудник. Развитието на църковния живот при постоянно променящите се и прогресивно развиващи се условия на нашия всенароден и държавен живот, както и създадените и постоянно развиващи се външни църковни връзки изтъкаха още по-високо личността на нашия първенец богослов, който старателно се отзоваваше на всеки позив на Църквата да й бъде научно-богословски полезен при конкретната църковна действителност и нарасналата нейна проблематика.

От Първата световна война българският народ излезе покрусен и не отведнъж се съвзе. Делото на Българската екзархия бе провалено. Перспективите на националното развитие бяха твърде неблагоприятни. Това бе разултатът на една голяма национална катастрофа. Но българският народ показа своята жизненост и бавно се изправи, търсейки нов път към колко-годе цялостно възстановяване. И Българската църква изпита тежкия исторически удар, тъй като той и на нея причини известна и то не малка дезориентираност. Потребни бяха усилия, за да може тя да се ориентира в новата национална и международна действителност, държейки сметка за своите междуцърковни отношения и задължения. В това време като реакция срещу удара на Първата световна война, изживян тежко от цялото човечество, се създаде и Икуменическото движение. То си поставяше морално възстановителни за самите църкви задачи чрез общите им обединени усилия. И Българската църква, макар и отначало предпазливо, се присъедини към Икуменическото движение. Неин представител там бе отец Стефан Цанков. Големите богословски знания и изисканият подход за междуцърковни на високо равнище разисквания го правеха не само достоен представител на родната ни Църква, но и високо оценен работник на Икуменическото движение, поради което скоро той стана един от изтъкнатите негови ръководители. Известно е от изявите на заслужили икуменически дейци в целия свят, че отец Стефан Цанков е бил считан за един от основоположниците на икуменизма, който пръв със своите научни публикации на чужди езици представи Православната църква и богословската й мисъл пред инославния християнски свят. Ако днес ние говорим за междухристиянски диалог и това се счита като значително постижение на новото време, след ужасите на Втората световна война, то между първите икуменисти, които откриха дейлога между християнските църкви и пръв представител в тоя диалог от страна на Православието бе отец Стефан Цанков.

Икуменизмът след Първата световна война бе отвлечено междухристиянско богословстване, а искаше да бъде закваска на всехристиянско църковно възраждане. Той имаше отношения към съдбата на човечеството, защото тя определяше и значимостта на християнската проповед. Поради това икуменизмът си поставяше задачата да сътрудничи за сближаване на народите и за установяване на мирни отношения между тях. В тая насока се прояви и българската група икуменисти. Не би следвало да оставим извън внимание, че икуменистите от православните църкви на Балканския полуострон си бяха поставили задачата да работят за сближаване на балканските народи. И в София, и в Белград, и в Букурещ, и вАтина икуменическият зов срещна съчуствие постепенно създаваше затопляне на неблагоприятния климат в междубалканските отношения.

Отец Стефан Цанков бе международно признак пионер на всехристиянския икуменизъм и в продължение на доста години той бе член на Световния съюз за международно приятелство чрез църквите и секретар на Съюза на Православния изток. Това вече показва междуцърковното признание, отдадено на нашия именит клирик и богослов.

Отец Стефан Цанков остана труженик из международното разбирателство и вдъхновен вестител на мира и до края на своя живот. Схващайки тия проблеми в християнски аспект, той считаше, че всеки принос за сближаване на народите и да спазване и задълбочаване на мира представлява евангелска повеля и неотменимо задължение на верската съвест.

Трудно е да се очертае с общи думи колко-годе по-изразително личността и делото на протопрезвитер Стефан Цанков. Такава задача не си и оставяме сега, когато стоим пред тленните останки на нашия скъп покойник. Но в тоя скръбен час на земна раздяла ние се опитахме отново да се вгледаме в светлия образ на отца протопрезвитера, за да дадем несъмнен израз на нашата вяра, че той влезе в пътя на блажената вечност, защото живя и умря в Господа, служейки на Господното дело на земята за братство и обич между човеците.

Образът на протопрезвитер Стефан Цанков ще краси тремовете на българското църковно битие в най-ново време. Неговото име ще остане вечно в паметта на родната ни Църква, която с молитвено усърдие изпросва от Господа на живота блажен вечен покой на верния Божи съработник. Вечна му памет!

„Светодавец“, бр. 1/2022 г.

За Ангел Карадаков

Виж още

Излезе от печат книга, посветена на митрополит Иларион Макариополски

От печат излезе книгата „Иларион Макариополски“ с автор Вера Бонева. Книгата е на издателство „Захари ...