Начало / Uncategorized / Варненски иконописци изписаха иконостаса на новия храм в Каспичан

Варненски иконописци изписаха иконостаса на новия храм в Каспичан

Иконостасът за новопостроения православен храм “Св. Пантелеймон и Св. Седмочисленици” в град Каспичан вече е напълно готов, съобщава Българското национално радио.

Той е изписан от варненските иконописци Катя и Младен Костадинови. Тъй като неговата направа е изцяло ръчна, завършването му е отнело повече от три години. Иконостасът е дълъг над 13 метра и висок 7,5 метра.

Сумата от 80 000 лева за неговата изработка беше събрана изцяло от дарения и благотворителни прояви.

Църквата се строи от 2004 година. През 2012-а е направен нов водосвет и започват сериозни инвестиции. Очаква се през 2022 година храмът да бъде осветен. Предстоятел на храма е свещеник Андрей Стефанов.

„Идеята храмът да бъде посветен едновременно на светите Седмочисленици и свети Пантелеймон е на покойния митрополит Кирил“, разказва Младен Костадинов. Замисълът е бил всеки храм да има и светци, свързани с България. В съседна Мадара например храмът е посветен на свети Георги, но и на свети Тривелий, добавя още Младен. С артистичното семейство Катя и Младен Костадинови разговаря Светлана Вълкова.

Старата българска столица Плиска е само на 6 км. от Каспичан, а трима от Светите Седмочисленици са били поканени в Плиска. Така че този път е преминавал от Плиска към Мадара и вероятно част от тези Седмочисленици са осветили със своите стъпки именно тези места.

Това вероятно е много вдъхновяващо и за вас.

– Съграждането на нов храм е събитие в днешно време. Как е ставало събирането на средствата за създаването на този храм и колко време е отнело на хората? 

– Това е станало изключително трудно. По мои впечатления този храм е по-голям от този, посветен на свети Прокопий Варненски. Дай Боже да бъде осветен през следващата година.

– Четох, че един пенсионер е дарил лични средства на стойност 50 000 лева.

– Всички храмове в България са строени с парите на обикновените хора. Те са дарявали и за украсата на храма. Всичко е било с тяхна помощ и с огромно желание да направят подобно нещо. Сега времената са много по-различни, когато се строи православен храм.

Може би тук е моментът да призовем хората да се позамислят по този въпрос. Кое е по-важно?

Да си напазаруваш скъпи неща или да отделиш колкото ти е възможно или сърце ти дава да оставиш лепта за общото благо. Все пак тези храмове остават за поколения след нас. Според мен това е въпрос на вяра. Вероятно го правиш, само когато виждаш смисъл в това. Това е въпрос и на вяра, и на възпитание.

– Как се изработва един иконостас?

– Трябва да отбележим, че в екипа имаше и един дърворезбар – Йордан от Нови пазар. Всичко започна с изготвянето на проект, който получи одобрението на Църковното настоятелство на храма и благословията на митрополит Йоан. Тогава започнахме работа. Всеки си работи в своето ателие, постепенно стиковаме нещата.

– Какви образи има в иконостаса?

– Има 8 царски икони в цял ръст. На Господ Иисус Христос, Божията Майка, на свети Йоан Предтеча, образът на Йоан Рилски, свети цар Борис Покръстител. На втория апостолски ред в центъра е иконата „Моление” – Божията майка и Йоан Предтеча са от двете страни на Христос и измолват неговото застъпничество за спасението на човешкия род. Отляво и отдясно са 12-те апостоли. След разговори с митрополит Йоан бе взето решение да бъдат изобразени още четирима светии. Това са свети апостол Амплий, който е епископ на Варна и един от 70-те апостоли, ученик на апостол Павел, другият е свети апостол Ерм, свети Паисий Хилендарски и Йоан Екзарх. Последните двама са рядко изписвани като светци. Те почти нямат изображения. Свети Паисий е канонизиран сравнително скоро, а Йоан Екзарх е бил забравен за дълго време.

– Как се справихте с тази задача като няма изображение?

– Почерпихме информация за образите и тяхната каноничност. След това с нашите умения и опит изрисувахме техните образи. Те наистина са много рядко срещани.

– Това ли беше най-сложната част от задачата?

– Това е интересната част за нас като иконописци. За мен по-труден беше периодът, за който трябваше да направим това, защото работата беше много, а ние държим тя да е добре изпълнена. Това беше малката трудност, но се справихме и го завършихме.

За Ангел Карадаков

Виж още

Всички български светии – тема в седмичния подкаст на сайта „Добротолюбие“

Уважаеми читатели, в този брой на подкаста Ангел Карадаков, доц. д-р Костадин Нушев и Елена ...