Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Страшно става на човека понякога да се обърне назад. Изминат в кривулици път! А по него толкова рани от различни преживени скърби, радости и печали, от зли и добри дела, от развенчани надежди, от сломена като тръстика вяра, от изчезнали миражи, суетни успехи… и още какво ли не.
„Миналото… отпечатано в нашата памет, представлява широка, наистина, гробница, с кръстни и безкръстни гробове, тъжни и мили спомени от една страна, а от друга – зарасли в тръни и омраза хълмове. И отбягва често пъти погледът на душата тия хълмове, нежелаейки да спомене даже за тях…
Блажен оня, който във вечния покой на миналото, в тъмната нощ на преживяното, е запазил неугасими кандила върху гроба на заровените безшумно добри дела, над които грее светлият Христов кръст – дела, които ще възкръснат в бъдещето и ще пламнат като звезди на вечното Небе, след свършване на земния път.
Блажен оня, който в последния ден на тоя път, когато ще се свърши ведно с него и времето, когато ще настъпи Вечността – невъобразимата за слабия и временен човешки уми Вечност – ще държи в ръцете си спечеления духовен капитал, заровен в тия покрити с кръст хълмове, ще прескочи прага, за да не остане вън от затворената врата, и да изгори ведно с грешната тукашна земя, както говори Свещеното Писание.
Блажен оня, който чрез живия Христос в себе си победи смъртта, за да избегне огъня на обречената стара земя; да влезе в прегръдките на преобразения свят; да види Новото Небе и Новата Земя – оня невъобразим прекрасен и мъдър свят, където няма да бъде властен законът на тлението; където суетата и грехът няма да намерят място за себе си – защото техните хълмове в гробищата на миналото, като безкръстни, няма да изпитат животворящата сила на Възкресението; където, вместо кривдата, ще царува измъчваната, бита и убивана от нея правда; дето няма да има скърби, понеже скръб има там, където има несъвършенство; нито ще има болести и печали, защото тия отровни цветя виреят само върху тленната плът и в долината на смъртта.
Блажен оня, който в „старата година“ е изтъкал от чисти дела дреха за „нова година“, която ще дойде не както обикновената, календарна година – където нито времето спира, нито пространството се изменя – година, която щом се роди, остарява – понеже порокът на майката бързо пораства в новородената рожба – а истинската, единствената Нова Година, след която няма вече пространство и време, няма живот в неговия земен смисъл; оная Нова Година, която предугаждат само чистите сърца, преизпълнени с вяра в друго битие, в друг свят.
Празникът на покаяние и молитва се празнува с духовна радост от всяка благочестива душа, и то не веднъж в годината, а всеки ден и час. Защото живата човешка душа не престава да страда от своята нечистота и да жадува всеки миг за очистването си. Всеки дух в нея слави Бога, радва се на Неговото съвършенство и търси помощта Му, чрез покаяние и молитва.
Съзнанието, че всеки от нас е безплодна смоковница, за която говори Св. Евангелие, заслужаваща да бъде отсечена и хвърлена в огъня, никога не напуска оня, който върху везните на Съвършенството тегли и цени истински своите преживяни в греховете дни. И съзнаващият себе си за подобна смоковница моли всеки ден и час Небесния Господар да му отпусне нов срок за поправяне; да го подкрепи и подпомогне, за да може да даде и той добър плод, и да не бъде отсечен и изгорен.
Празникът на Новата година трябва да бъде наситен именно с тоя духовен смисъл.
Всеки благочестив и съзнателен християнин, като хвърли през тоя ден поглед към своето минало и като съзнание себе си като безплодна или малоплодна смоковница в градината на духовния живот, да обърне след това тоя свой поглед нагоре – там, където е безбрежно и вечността – и да моли помощ от Тоя, Който е Опора и Крила – да получи оная крепкост и благодат, без които никоя смоковница не може да даде спасителен плод.
Съблечи се, вехтий човече, от нечестивите си дела и се облечи с одеждата на нов живот, обновен в разума си, по образа на Тоя, Който те е създал.
В тоя смисъл ни зоват и пеят на Нова година църковните камбани, чийто метален звън се отеква в молитвения глас на многострунната арфа на великия Псалмопевец: „Сърце чисто създай в мене, Боже, и правия дух обнови вътре в мене“.
Български екзарх Стефан, 1939 г.
Снимка: pixabay.com
