Начало / Uncategorized / Поучение за приготвящите се да бъдат ръкоположени за свещеници

Поучение за приготвящите се да бъдат ръкоположени за свещеници

Първа поучителна реч на епископа към подготвящия се да се ръкоположи за свещеник

Към тебе, чедо, който се подготвяш да приемеш чрез възлагането на епископските ръце свещенството, и тъй да бъдеш извършител на тайнствата и раздавател на словото на живота; към тебе, казвам, се отнася това поучение, което има за цел да обърне вниманието ти и привлече сърцето ти и желанието ти върху свещенното поприще на божественото служение, което си длъжен постоянно да изучаваш с благоговение и точност; защото сега се намираш стоейки на прага на блажения Сион. За това аз ти начертавам първите предписания, как трябва според тях да се приготвяш и да упражняваш ума, сърцето и волята и живота си, и тъй бивам твой ръководител в попрището на приготовлението ти, за да се удостоиш, да речеш във време на Господа: „Готово е сърцето ми, Боже, готово е сърцето ми“ (Псалтир: 56:8), или като разбереш собствената си слабост, да извикаш с дълбоко смирение: „Господи, прати другиго, когото можеш да пратиш“ (Изх. 4:13).

Приготвайки се за такова високо и трудно служение, което обзема вътрешния и външен живот, земята и небето, временността и вечността, плачи и се моли, изпитвай себе си, и вникни грижливо в дълбочината на греховната си природа; не се съмнявай обаче за всемогъщата благост на Светия Дух, който допълня нашите оскъдности, и изцерява немощите на смирените сърца; имай такова разположение, и ще имаш прочее нужда от здрави познания, добри чуствувания, твърда воля и свещено решение.

Знаеш, чедо, че много трудните подвизи на християнските добродетели се извършват само чрез внимателно схващане на целта, и от силното съдействие на сърцето и волята; без това по-високите цели и постановления остават слаби остатъци на безплодно и безполезно познание. Но каква полза произлиза от такова познание? „Знанието възгордява, а любовта назидава“ (1 Кор. 8:1), казва божественият апостол; такова хладно познание само се издига, надува се, остава празно, не вдъхва благочестие и добродетел, и не учи истинската ревност на свещения пастир, каквото се изисква от свещенството.

Но тъй като тези неща са такива, а такова знание какво може да ползва човека? И колко е жално, ако от свещенството, вместо очакваната полза, се яви щета и вреда у пастиря и пасомите, които се съблазняват от високомерността и гордостта! Бой се прочее, мое чедо, от такова злоупотребление, пази се да не паднеш в онова строго наказание, с което заплашва Спасителя наш Иисус Христос: „А оня слуга, който е знаял волята на господаря си, и не е бил готов, и не е постъпвал по волята му, ще бъде бит много“ (Лук. 12:47). За това най-вече от всеки други принос и от всяка жертва, се иска от тебе към Бога любов преизобилна, силна и излеяна от собствения си излишък върху агнетата и овцете на словесното стадо; защото такава любов, което сгрява сърцето, просвещава ума и съживява всичко, което се намира около нея, ни учи за всичко.

Както умствените сили постепенно се развиват и усъвършенстват чрез познанията, така и сърцето постепенно се облагородява чрез способностите човешки чувствания; по този начин и волята малко по малко се издига високо към свещените желания и размишления. Но святата воля, която душа божествена ревност към пастирските подвизи, в името на пастиреначалника Иисуса Христа и на спасението на пасомите, постепенно се съживява и се укрепява; затова всякак е нужно щото ти, който си повикан да работиш на Господа в Неговата църква, да помисли по-рано за какъв си определен? Колко велико и важно е достойнството, за което промисълът на Вишния те е избрал? Колко разнообразни и чудесни са обязаностите на бъдещето ти знание? Каква наука и какъв опит ти са нужни? Каква жива и гореща любов към Бога и ближния, и каква неуморима ревност се изискват, за да вървиш през целия си живот неотклонно и боголюбиво в блаженото поприще на предстоящето ти пастирско служение? Знай, прочее, добре, че ти принадлежи от тук да пътуваш по стръмен път и да минаваш през тесни врати, за да отидеш в Царството небесно; но пътуването ти ще бъде заедно с онези души, които техният жених и Господ ще повери на твоето предводителство.

Най първо нека видим какво си длъжен да знаеш, когато получиш благодатта на свещенството от своя архиерей. И това, което трябва да знаеш за себе си, от него си длъжен да черпиш поучителна храна и за паството си, което ти се поверява. Длъжен си прочее да знаеш: какво е църква и какво е свещенство; писаното в Стария и Нов Завет слово Божие, и да се поучаваш в закона на Господа и ден, и нощ; длъжен си да знаеш и прилежност да черпиш всяко учение от Църквата, която го е запазила неизменно от епохата на светите апостоли до светите Вселенски и Поместни събори, и от тогава до наше време; а това учение се дели на оглашително, което ни ръководи в предаването на Християнските истини на вярата и на Заповедите Христови, и в по-високото, сиреч в догматичеството, нравстветото и пастирското Богословие; то е нужно за свещениците, защото ги въоръжава против ересите, софизмите, лъжливите философи, скандалите на светския егоизъм и разни мамливи и религиозни маниаци и шарлатани; длъжен си да вникваш в поучителните писания на светите Отци и в църковната история, изучавайки същевременно и историята на падналия в грях и вдигнат от Бога човешки род; да имаш твърда вяра в спасяващия Бог и да познаваш обстоятелствата на спасявания чрез него. Това е главното знание на желаещия да бъде пастир свещеник, който е длъжен да си напомня, че Бог и човекът се отличават в Богочовека Господа нашего Иисуса Христа; длъжен си да научиш и да пазиш свещените предания на Църквата, което съставлява най-главната препоръка за тъждествеността и цялостта на свещеното Писание; длъжен си да изучиш свещените правила на Седемте вселенски и поместни Събори, и утвърдените от Църквата правила на светите Отци, за да се прилагат законите върху изникващите между християните спорове, където бъдеш съседник на духовно съдилище; прибави върху всичко това и важното изучаване на църковния Устав, както и устава, чрез който се управлява нашата православна Църква в царството (текстът е писан през 1923 г. бел. ред.) на България. Старай се прочее да добиеш това умствено богатство, за да предадеш на Господа поверения ти талант с лихва.

Автор: Бивш Скопски митрополит Теодосий

Из книгата „Кратко ръководство за обязаностите на свещеника“; София 1923 г.

Снимка: Неврокопска епархия

За Ангел Карадаков

Виж още

Всички български светии – тема в седмичния подкаст на сайта „Добротолюбие“

Уважаеми читатели, в този брой на подкаста Ангел Карадаков, доц. д-р Костадин Нушев и Елена ...