Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
В навечерието на Рождество Христово ви срещаме с Мирела Кючукова. От години тя се занимава с работата и организацията на Православния информационен център при Неврокопска митрополия в гр. Благоевград.
През последните няколко години Центърът организира различни инициативи и дейности в подпомагането на подрастващите, в тяхната катехизация и възпитание. В Благоевград функционира и кухня за социално слаби хора. Говорим с Мирела Кючукова за вярата, празниците и хората.
– Рождественските дни наближиха, а с тях и вече се усеща празничната подготовка за един от най-големите православни празници. Как енорията на храм „Св. Николай Мирликийски” в кв. Грамада, Благоевград, ще се подготви за празника? Знаем, че от години вече съществува социална кухня към храма.
– Както всяка православна енория в нашата родина, така и тази на храм „Св. Николай“ в Благоевград очаква Рождането по плът на Господ Иисус Христос с надежда и радост. Не са леки годините, в които живеем и няма семейство, което да не е засегнато по някакъв начин от пандемията.
Всеки от нас разбира, че в точно такива времена се изпитва силата на човешкия дух, вярата и надеждата в Божия промисъл за всеки човек.
Изправени сме пред нуждата да преодолеем страховете си, да се „върнем в себе си“, да изчистим божия образ и да дадем плодове, както на покаяние, така и на добри дела. Дните около раждането на Нашия Спасител са благодатна почва за усърдие в постта, молитвата и в делата на милосърдие.
Храмът и доброволческата кухня към него са мястото, където можем да се потрудим за душата си.
Освен духовната подготовка, която е най-важна, енориашите на храма вече украсиха Божия дом и подпомагат подготовката на хранителни пакети за бедните. Предстои да организират и рождественската и новогодишна трапеза с която да зарадват хората. Разбира се заедно с всички доброволци към кухнята ще отбележим и петата година от нейното създаване.
– По празниците винаги се сещаме да правим милостиня и се насърчаваме едни други да бъдем милосърдни. Как, според Вас, бихме могли да продължим тази тенденция и в другите дни от годината и да не се превръщаме само по време на празници милостиви и щедри?
– Празниците в християнската традиция имат дълбоко възпитателно въздействие върху православните хора. Те са един вид „урок“, който Църквата ни преподава, той предава нравствени послания и култивира в нас християнски добродетели.
Призивът за милосърдие откриваме в много християнски празници и причината за тях: в делата на светите богоотци Йоаким и Анна, в живота на св. Богородица, свети Николай Чудотворец, на обичаните от нашия народ светии, като преподобната Петка.
На Рождество Христово сякаш посланието за милосърдие звучи най-силно.
Може би е отзвук от великото милосърдие, което Бог прояви към човеците, като благоволи да се въплъти и с това ни призовава и ние да бъдем такива към нашите ближни.
– От години Вие обгрижвате Православния информационен център към Неврокопска митрополия в Благоевград. Разкажете ни какви са новите дейности при Центъра, както и какво може да се очаква от следващата година.
– В последната година нашите усилия са насочени главно за работата с деца. Те са участници в световната криза, отразяваща се не само на физическото ни здраве, но и на духовното.
Децата попиват нашата тревожност, притеснение и сега повече от всякога имат нужда от подкрепа, разбиране и успокоение.
Насочихме нашето внимание към дейности, които да показват на децата, че и други преди нас са имали изпитания, но със силна вяра и търпение всичко се преодолява. През изминалата година с възпитаниците на Центъра успяхме да издадем книга за деца с разкази, вдъхновени от подвига на българските светии: „Хвърчилото, светците и орлите“. През дългите дни на социална изолация децата от курса по иконопис към центъра с ръководител г-жа Даниела Донева работеха старателно по рисунките на книгата, за да стане толкова хубава и да е достатъчно цветно посланието ни до всички български деца. Продължаваме в тази посока и се надяваме през следващата година да излезе от печат и втората й част.
Същевременно дейностите, които и в предходни години се провеждат в Православния информационен център на Неврокопска епархия с благословението на Неврокопския митрополит Серафим, продължават и въпреки трудностите, Бог ни укрепява да продължаваме.
– Как се отрази пандемията на дейностите на Центъра?
– Както на всякъде, така и при нас пандемията се отрази неблагоприятно в много аспекти на нашата дейност. Най-тежко пострада нашето общуване с възрастните и децата в местата, където се чувстваме близо до Бога.
Затруднени бяха беседите водени от свещеници, пътуванията в страната и чужбина, събитията и конференциите, които дълги години екипа на центъра организира.
Но особено сега – в дните преди Рождество, трябва да бъдем благодарни за това, което имаме, а не да тъгуваме по това, което нямаме. Радвам се, че много от нашите братя и сестри, както и доброволци успяха да преминат през боледуването от вируса и да съберат сили да продължат делото си на добротворство. Да се молим един за друг на всемилостивия Бог, да запази тях и семействата им и да продължим да засвидетелстваме вярата си в дела.
– Празникът Рождество Христово е винаги свързан и с края на годината. Как християнинът трябва да прави равносметката си за изминалата година. Какво трябва да вижда, какво трябва да отбелязва и на какво да не обръща внимание?
– Струва ми се, че трябва да правим равносметка не в края на календарната година, а всеки ден. Днес повече от всякога виждаме, чувстваме, че трябва да благодарим за всеки ден и час, даден ни за живот на тази земя.
Нищо не е скрито от божието лице и нашите дела са видни за Него, за това сме длъжни първо да направим равносметка за нашето отношение към Твореца, след това към нашите ближни.
Често забравяме, че Бог ни е заповядал да обичаме нашия ближен, а не нашата работа. Не трябва да изместваме фокуса на равносметката към това, което сме свършили или не, а към това кой успяхме да обикнем и кои божии заповеди спазихме.
– Какво си пожелавате за Рождество Христово?
– Моля се, Бог да не ни изоставя, да ни укрепява в трудностите, да ни води по Неговите пътища, защото ние самите сме слепци, които не виждат света в неговата истина, а оставят въображението да ги води.
Надявам се на божието милосърдие за мен, семейството, приятелите ми и за всички тези хора, с които всеки един ден ме среща.
Жадувам да виждам рождественската радост в очите на хората, а не отчаяние, болка, тъга и ненавист. Мечтая в моето Отечество, на светци, родолюбци и чистосърдечни боголюбиви хора да се върне любовта, радостта, трудолюбието, милосърдието и всяко добро.
– Какво пожелавате на читателите на „Добротолюбие” за Рождество Христово?
– На Вас – прекрасни млади хора, пожелавам от сърце, да не спирате да се трудите на божията нива, да сеете и жънете, да прибирате и да раздавате. Търсете доброто и за слава Божия го популяризирайте и умножавайте!
Намирайте съмишленици в доброто, защото то има едно характерно свойство: колкото повече давате, толкова по-голямо става!
Бъдете здрави и имайте дръзновение в делата си! Нека светлината на Витлеемската звезда озарява пътя ви към Христовите ясли!
С Мирела Кючукова разговаря Ангел Карадаков.
