Моли се за опрощаване греховете на другите така, както се молиш за опрощаване на своите грехове, когато те разбиват от скръб, угнетяват душата ти, подтикват те с болка, съкрушено сърце и със сълзи да молиш Бога да те помилва; за спасението на другите се моли също както за своето собствено.
Ако постигнеш това и го превърнеш в навик, ще получиш от Господа изобилие от духовни дарове, даровете на Светия Дух, Който обича душата, съпричастна към спасението на другите, защото Самият Той, Всесветият Дух, всячески иска да спаси всички ни, стига само да не Му се противим, да не ожесточаваме сърцата си. „Сам Духът ходатайства за нас с неизказани въздишки.“ (Рим. 8:26)
Ако искаш да поправиш недостатъците на някого, не мисли да го поправяш единствено със свои средства: сами ние повече разваляме работата с нашите собствени страсти, например с гордостта и произлизащата от нея раздразнителност; но „възложи на Господа грижите си“ (Пс. 54:23) и от все сърце Му се помоли – на Него, Който „изпитва“ нашите „сърца и утроби“ (срв. Пс. 7:10), Той Самият да просвети ума и сърцето на човека; ако Той види, че от твоята молитва дъха любов и се излива от цяло сърце, непременно ще изпълни желанието на сърцето ти и скоро ще кажеш, забелязал промяна у този, за когото се молиш: „десницата на Всевишния се е изменила.“ (тази промяна е от десницата на Всевишния) (Пс. 76:11)
Ако видиш, че поради дяволско насилие някой е изцяло овладян сърдечно от някоя празна, земна работа (idee fixe), силно тъгува за това, постоянно за това говори и събужда у тебе досада – не се дразни, но твърдо уверен, че това е болест на духа от врага, бъди с болния тих и кротък, и веднага със спокойна, невъзмутима вяра се обърни с молитва към Бога и кажи тропара на Неръкотворния Образ:
„На пречистия Твой образ се покланяме, Благий, просейки прошка на прегрешенията си, Христе Боже. Защото доброволно прие с плът да се издигнеш на Кръста, за да избавиш тези, които създаде, от робството на врага. Затова с благодарност Ти пеем: с радост Си изпълнил всичко, Спасителю наш, Който дойде да спасиш света“.
Ако виждаш у ближния недостатъци и страсти, моли се за него; моли се за всекиго, дори за врага си. Ако видиш горд и своенравен брат, който се държи горделиво с теб или с другите, моли се за него Бог да просветли ума му и да сгрее неговото сърце с огъня на Своята благодат, казвай: „Господи, научи Твоя раб, паднал в дяволска гордост, на кротост и смирение и отмахни от сърцето му мрака и бремето на сатанинската горделивост!“ – Ако видиш злобен, моли се: „Господи, направи добър този Твой раб чрез Твоята благодат!“ – За сребролюбив и алчен казвай: „Наше нетленно Съкровище и неизчерпаемо Богатство! Дари на този Твой раб, сътворен по Твой образ и подобие, да познае измамността на богатството и че всичко земно е суета, сянка и сън. Като трева са дните на всеки човек и като паяжина, и Ти единствен си богатството, покоя и радостта за нас!“ – Когато видиш завистлив, моли се: „Господи, просвети ума и сърцето на този Твой раб, да познае огромните, безбройни и непонятни за ума Твои дарове, които е приел от неизброимите Твои щедрости, но заслепен от страстите си е забравил Тебе и Твоите богати дарове, и бидейки богат с Твоите блага, се е помислил за беден, и затова поглежда лукаво към благата на Твоите раби, с които, о, пренеописуема Доброта, ощедряваш всички, всекиго според силите му и по намерението на Твоята воля. Вдигни, Всеблаги Владико, покривалото на дявола от сърдечните очи на Твоя раб и му дари сърдечно съкрушение и сълзи на покаяние и благодарност, да не се зарадва за него врагът, че по негова собствена воля жив го е уловил, и да не го отскубне от ръцете Ти!“ – Когато видиш пиян, кажи от сърце: „Господи, погледни милостиво към Твоя раб, подмамен от лъжата на стомаха и плътското веселие, дари му да познае сладостта на въздържанието и поста и произлизащите от него плодове на духа.“ – Ако видиш пристрастен към хранта, намерил в нея своето блаженство, кажи: „Господи, най-сладка наша Храна, която никога не свършва, а пребивава във вечен живот! Очисти този Твой раб, целият превърнат в плът и отчужден от Твоя Дух, от скверността на чревоугодието, и дай му да познае сладостта на Твоята животворяща духовна храна – Твоята Плът и Кръв – и на светото, живо и действено Твое слово!“ – Така или по такъв начин се моли за всички, които съгрешават, и не дръзвай никого да презираш заради греха му, или да му отмъщаваш, защото така само биха се увеличили раните на съгрешаващия.
Поправяй чрез съвети, заплахи и наказания, ако те биха послужили като средство за прекратяване на злото или за ограничаването му в рамките на умереното.
Слава на Пресветата, Единосъщна, и Животворяща Троица! Когато дяволът ме притисне с недоволство, ненавист към ближния заради нещо си житейско, плътско, и ми стане тежко, мъчително, аз ставам, въздигам сърдечните си очи към Света Троица и казвам: „Отче, Сине, Всесвети Душе, помилуй ме!“, а самият аз гледам в името на Отца и Сина и Светия Дух сякаш самото същество на Пресвета Троица, Която същностно присъства навсякъде – дори в едната дума, – и гледай: тутакси ти става леко и побягва врагът от всесилното приснопокланяемо Име, изчезва като дим. „Слава на Тебе, Света и единосъщна, и животворяща, и неразделна Троице!“ (Възглас в началото на утренята) Пресвета Троице! Научи ме да презирам всичко земно, научи ме да търся мир, доволство, блаженство единствено у Тебе. А за да не се възгордея поради благодатното внимание на Пресвета Троица и даряваното ми спасение, да помня, че Бог Троица милостиво гледа всеки червей, всяко птиченце.
Ще припомня още, че някои християни, отдали много сили за Божието име, ще чуят някога от Господа думите: „махнете се от Мене“, „не ви познавам“ (Мат. 7:23; 25:12), защото са живели неевангелски живот. Пресвета Троице! Опази ме от гордостта и ме научи на смиреномъдрие!
Ти благостно и бързо ме чуваш и спасяваш; аз мога да се възгордея от тази милост, да превърна Твоята безкрайна благост и милосърдие в повод за самохвалство, като че аз самият съм бил достоен за такова внимание, сякаш съм извършил нещо добро! Опази ме, скрий ме, Премилосърдна Троице, Отче, Сине и Душе Свети с покрова на Твоите крила от всякакъв грях.
Из книгата „За молитвата“, из. Тавор