Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Православната църква чества паметта на старозаветния Божий угодник – св. прор. Даниил на 17 декември. Той е един от четиримата големи пророци и свещени писатели от времето на Стария Завет, които са свидетелствали за Божието Слово.
Заедно със светите пророци Исая, Иеремия и Иезекиил, св. прор. Даниил ни е разкрил и завещал истината за Сина Божий и неговото идване на земята. В месианските пророчества на светия пророк се съдържат важни указания за времето на раждането на Сина Човешки и Неговото второ пришествие.
Личността и времето на св. прор. Даниил
Според традиционния църковен възглед прор. Даниил е живял през VII-VI в. Името му דניאל означава „Божествен съд“ или „моят съдия е Бог“. В българския език идва от гръцки Δανίήλ.
Пророк Даниил е последният пророк от времето на Вавилонския плен. Неговата памет честваме на 17. декември.
Сведения за личността на прор. Даниил има освен в неговата книга и в книгата на прор. Иезекиил (14: 14-20; 28: 3) и в 1 Мак. (1: 39, 54; 2: 49, 59-60). А в Новия Завет в Евангелията от Матея, Марко и Лука Сам Иисус Христос говори за Себе Си като за Син Човешки и за предстоящата „мерзост на запустението“ (Мат. 8:20; 24:15, 21, 30; Марк. 13: 14; 14: 62; Лук. 21: 20 срв. Дан. 9: 21-27; 7: 13). В творбата си „Ἰουδαϊκὴ ἀρχαιολογία“ от края на I в. сл. Хр. Йосиф Флавий цитира предсказанията на прор. Давид, което свидетелства за това каква е била историческата памет за пророка. В своята книга той изповядва истинския Бог, който чрез Своите избраници ръководи народите и подготвя идването на Месията. Това единство по дух, мироглед и цел на книгата предполага един съставител – самият пророк Даниил, живял по време на Вавилонския плен (от кр. на VII в. до втората половина на VI в.).
Месианските пророчества в книгата на св. пророк Даниил
Книгата на пророк Даниил е старозаветен пророчески текст, в който в най-голяма пълнота се открива апокалиптичния жанр. Жанрът, в който небесните тайни за „последните дни“, Божия съд и световното господство на Яхве се откриват на пророка директно от ангелите. В разглежданото пророчество се открива всезнанието, че съдбата на земните царства се намира под Божия промисъл. Пророк Даниил ни запознава и с архангелите Гавриил и Михаил. Идеята за възкресението на телата е нова за досегашните старозаветни представи, свързани с безсмъртието на човешката душа. От всички предсказания в книгата, най-важно е това за идването на Месията. Чрез Сина Човешки, слизащ на земята на облаци, е показано Боговъплъщението на Иисус.
Благовестието за Спасителя е открито (думата откровение е калка на старогръцката дума αποκαλύψις) от Бога още в книга Битие, когато след грехопадението Той казва: „Ще всея вражда между тебе (т.е. змията) и жената, и между твоето семе и нейното семе; то ще те поразява в главата, а ти ще го жилиш в петата“ (Бит. 3:15). Обещаният от Бога Изкупител на греховете ни е Месията (מָשִׁיחַ). Важно е да се отбележи и, че под Месиански пророчества не се има предвид само Първото пришествие, но и Второто. Богатото по съдържание писание на пророците има за център обещаният Месия и спасението на човешкия род, което Той извършва. Откровението може да бъде получено от пророците или чрез видение в будно състояние, или чрез съновидение, или чрез лично беседване с Бога. От своя страна пророците предават на хората Божиите откровения или чрез проповед, или чрез писание, или чрез символични действия. Пророческите книги в Стария Завет са шестнадесет, написани от дванадесет малки и четири големи пророци.
Каноничният характер на книгата на свети пророк Даниил се потвърждава изцяло от Новия Завет. „Мерзостта на запустението“, „голямата скръб“ (Мат. 24: 15, 21), „Сина Човешки“ (Мат. 10: 23, 16: 27-28; 19:28; 24:30; 25:31) идещ със сила и слава, „Сина Човешки“, който седи отдясно на Бога, апостол Павел се позовава на посочените в книгата чудеса на вярата в посланието си до евреите. Най-силно диалогът между двата Завета проличава в Откровението на св. Йоан Богослов (Откр. 12:1; 11:7, 15; 5:11; 20: 4, 11).
Във всяка глава има основни сюжетни линии, които се открояват. Първо книгата започва с историята на младия юдеин Даниил, който заедно с трима другари бива избран и взет за обучение в царския двор във Вавилон. Във втора глава е разказана случката със съновидението на Навуходоносор и тълкуването му от Даниил. Следва поклонението пред златния истукан и чудесното спасяване на тримата момци във вавилонската пещ в трета глава. В четвърта глава се разказва за съня на Навуходоносор за дървото и за неговата душевна болест ликантропия. Пирът на Валтасар, който завършил с неговата смърт, е описан в пета глава. Шеста глава обрисува спасяването на Даниил в лъвската яма. Следват главите с апокалиптичен характер. Видението за четирите звяра и откровението за Вечното Царство на Сина Човешки са представени в седма глава. Видението за овена и козела е в осма глава; за седемдесетте годишни седмици – в девета глава; за времето след плена и съдбата на еврейския народ във връзка с историята на езическите народи се говори в следващите три глави.
Заедно с паметта на свети пророк Даниил, Църквата чества и тримата момци Ананий, Азарий и Мисаил, които заедно с него свидетелствали за вярата в истинския Бог, която изповядвали твърдо пред вавилонския цар и се удостоили да прославят Всевишния чрез Неговите чудеса в огнената пещ.
Литература:
- Вълчанов, Славчо, Тълкуване на книгата на пророк Даниил, изд. Синодално издателство, София, 1975, с. 4-15; 70-75.
- Попов, Христо, Ръководство за изучаване на пророческите книги на Ветхия Завет, изд. Синодално издателство, София, 1990, с.5-17; 217-219.
- Марковски, Иван, Пророк Даниил. Личност и пророчества, изд.
Синодално издателство, София, // ГДА, Т. 1, 1950–51, 1–31.
текст: Елена Дюлгерова
