Начало / Uncategorized / Прелом в сърцетo

Прелом в сърцетo

Храмът „Свети Николай“ беше облечен в бяла снежна пелена. В двора му се издигаше светеща  елха. До нея имаше прекрасна декорация на Богомладенеца, лежащ в яслата, на Божията Майка и Йосиф, на овчарите и мъдреците и на животинките. Беше като в красива приказка.

Лека полека улиците обезлюдяха. Повечето хора се бяха прибрали по домовете си и се приготвяха за Бъдни вечер.

Близо до храма се намираше голямото сиропиталище. Тази вечер сирачетата бяха събрани на  трапезата и очакваха с нетърпение предстоящия празник, когато всяко едно щеше да получи подаръци. А те лежеха под Коледното дърво и привличаха любопитните детски очички. Децата знаеха от своята учителка, че на утрешния празник се е родил Бог, Който ще ги благослови. Те весело бъбреха и лакомо поглъщаха вечерята си. Само малката Клара беше тъжна и замислена. След вечеря тя незабелязано напусна стаята, облече износеното си палтенце с червената си шапка и излезе в тъмната нощ. Искаше да отиде до храма и да остане сама. Седна на заскрежената скамейка в двора, защото храмът вече беше затворен. Странен шум привлече вниманието й. Идваше от задната страна на двора. Тя  тръгна натам и видя потресаваща картина. Задната врата на храма беше разбита. Намръщен мъж с черна шуба и изпокъсани обувки, изнасяше в чувал позлатени икони и разни църковни предмети. Момиченцето не знаеше какво да прави. То стискаше в ръката си малка иконка, изобразяваща Рождество Христово. Беше подарък от родителите й, които починаха в катастрофа. Те често я водеха в храма. И сега, когато вече ги нямаше, Клара чувстваше, че само тук  е по – близо до тях. Затова тази вечер дойде без разрешение. И стана неволна свидетелка на обир на любимия й храм. Реши да потърси помощ и бързо затича към улицата. За нещастие крадецът я беше забелязал и със страшен глас извика след нея. Сърцето на Клара заби лудо в гърдите й. Тя тичаше по заскрежената улица без да се обръща. След малко чу шумните стъпки на крадеца след нея. Момиченцето тичаше, като не спираше да се моли, отправяйки молитви към Бог, към св. Богородица, към св. Николай. Стискаше до болка в измръзналите си вече ръце иконичката. Шмугна се в близкия парк. Наоколо беше ледено и красиво, но същевременно много страшно за малката Клара. Тя се скри зад голямо дърво притаила дъх. Не знаеше колко време е стояла там, когато мъжът се приближи. Приличаше на кръвожаден звяр, който търси жертвата си. Едри сълзи покапаха по лицето на детето. То отчаяно падна на колене и започна да се моли. Страшният мъж я откри и протегна ръце да я хване. В този миг от малката иконка, която Клара държеше излезе необикновенна светлина, която порази  мъжа и го хвърли на земята. Цялото небе се освети и ангели запяха: „Слава на Бога във висините и на земята мир, между човеците благоволение”. Клара уплашена и изненадана не знаеше да вярва ли на очите си. Може би сънуваше.  Ангелите продължаваха да пеят: „Бог се роди!” Беше полунощ.

Мъжът лежеше на земята и не можеше да помръдне. Клара се приближи до него.

Той я погледна. Дълбока скръб се четеше в очите му:

– Каква е тази сила, която така ме порази? – попита я той.

– Не бой се, чичо. Бог се роди! Витлеемската звезда изгря с Божествена сила и Бог те хвърли на земята заради греховете ти.

– Бог ли? Какъв Бог? Цял живот съм страдал, скитам по улиците, отхвърлен и съсипан от несгодите. Жена ми ме изостави, защото се пропих и станах крадец. Обезверен реших тази нощ, когато християните празнуват да обера храма и да продам иконите. И с парите да си купя алкохол. Видях те и те подгоних, за да не ме издадеш. Щях да те затворя в едно студено мазе и да те оставя там, докато някой те намери. Но ето, че сега лежа безпомощен и не мога да помръдна.

– Чичо, Бог се роди заради теб и заради всички хора. Той те обича и иска да помогне на погиващата ти душа. Затова се случи това с теб. Ти си като потъващ кораб, който Бог иска да спаси. Богомладенеца иска Неговата светлина да стопли сърцето ти. Ти не трябва повече да крадеш и да пиеш, а да се покаеш и да заживееш християнски.

Лицето на Игор, така се казваше мъжа, беше обляно в сълзи. Думите на момиченцето като горещ пламък разтопяваха отдавна замръзналото му от грехове сърце. Той плачеше като дете.

– Господи, прости ми, прости на мен грешника! Промени живота ми! – простена Игор, след което изпадна в несвяст.

Клара тичешком стигна до сиропиталището, където вече всички я търсеха. Поиска помощ за Игор, без да го издаде. Повикаха линейка и го откараха в болница. На другия ден, Клара го посети и му поднесе коледно клонче и подарък – иконката, от която излезе светлината, която повали Игор на земята.

– Днес е Рождество Христово! Бог се роди и това е подарък за теб. Нека ти напомня за Рождествената нощ, в която стават чудни и необикновени неща.

Игор не можеше да говори от вълнение. В душата му беше настъпил истински прелом.

Искаше да служи на Бог и да поддържа винаги жива необикновенната светлина, която през Рождествената нощ изгря в сърцето му. Той промени коренно живота си.

От малък имаше дарба да рисува и започна да иконографисва в нуждаещи се храмове. Рисуваше малки иконки и ги подаряваше на сирачетата. Потърси жена си и тя отново го прие в къщи.

След няколко месеца, във Възкресната нощ в храма влезе щастливо семейство. Това бяха Игор, съпругата му и Клара, която те осиновиха. Тя беше като малка грееща свещичка радваща изстрадалите им сърца.

Бог й даде ново семейство. Той  чуваше нейните молитви, идващи от чистото й сърце.

За Цветелина Гертинова

Виж още

Честваме празника Успение Богородично

Още от първите векове на християнството св. Църква наредила да се празнува денят „Успение на ...