Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Ако влезете в православен храм, разбира се, ще бъдете поразени от много неща. Може да забележите обаче, че тези, които отслужват богослужението, които се намират в светия олтар, са мъже – свещеникът, дяконът с него, или дори епископът в неделния ден, когато отидете на служба.
Може да има момчета, които да помагат в олтара или като певци и четци на клира. Какво е всичко това? Мъжете сякаш правят всичко в Църквата. Бих искала обаче да насоча вниманието ви към няколко други неща, които бихте могли инак да пропуснете.
Първо, ако обиколите из Православния свят – в тази или друга страна, до църква или манастир, през моретата до някоя голяма катедрала или малка енория в провинцията и видите къде горят най-много свещи по всяко време ще забележите, че
най-много свещи горят пред иконата на Божията Майка, иконата на Богородица.
Тя е тази, която е Майката на Църквата, Тя е майката на всички ни. Както знаем, когато Христос умирал на Кръста, Той казал на Своя възлюбен апостол Йоан: „Ето майка ти“, а на майка Си: „Ето син ти“. В този момент Той предава всички ни на Нейните грижи. И как хората реагират на всичко това! Ако отидете в православен дом в тази страна или където и да е по света, вероятно ще видите икона на Богородица, може би поставена на видно място. Ще видите от къде се стича любовта. Множество хора смятат, че Тя ни разбира, защото е очевидно човек и жена.
В много отношения жените имат този дар от Бога да бъдат разбиращи, да бъдат чувствителни, това е дар, който имаме от Бога.
Това е част от пола, част от Божието провидение. Той създал мъжът и жената. Някои отличителни белези на мъжа и някои отличителни белези на жената не са ограничени от някаква голяма разделителна линия; винаги има смесване във всеки един от нас. Трябва да има и смесване на добродетели и на тези отличителни белези. Жената обаче има голям духовен дар от Бога. Един старец в Гърция каза веднъж, че жената е тази, която ражда дете, която носи нов живот в света с Бога; тя е съ-творец с Бога. Бог е дал на жевата голямо духовно чувство. Тя има дарба, има чувствителност, интуиция, която притежава.
Ако сте готови да предприемете това духовно пътуване с мен, установете го и сами. Отново влезте в православна църква тук – голяма, малка, градска, селска църква или пък отидете в чужбина и вижте там как стоят нещата. Виждате ли на богослужение повече мъже или повече жени? Вероятно ще видите повече жени. Ако предположите това, то е много вероятно да се окажете прави.
В нашите църкви обикновено присъстват повече жени, които и извършват повечето задачи около храма.
Определяме ли обаче това като своеобразна деградация от смисъла на жената? Не мисля, че е така. Христос приемаше жените, Той ги обичаше, Той говори със самарянката, с ханаанката, с кръвоточивата жена. Той бе на пълно тяхно разположение. По време на неговото пребиваване на земята, културата, времето, било такова, че Неговото поведение било неприемливо. И така, в Църквата Той чака всеки един от нас. Посажда семето на Своя образ в нас; Той ни създаде, мъже и жени, всеки от нас по Свой образ и подобие.
И така, може ли жената да напредва в духовния живот? Само мъжете ли са тези, които могат? Защото мъжете са единственити, които биват ръкополагани и тези, които служат Литургията. Дали жените могат да достигнат само до определено духовно развитие? Не мисля така. Жените могат да станат светии. Жените трябва да станат светии…
Ние, в Америка, жените, имаме високо призвание да станем светии – това е нещото, от което се нуждае този народ.
Какво му е нужно повече от светец? Има ли нужда от друг лекар? Е, може би винаги има хора, които се нуждаят и от медицинска помощ. Но и много талантливи и образовани хора стават добри лекари и медицински сестри. Имаме ли обаче нужда от друг учител? Имаме ли нужда от друг социален работник? Имаме ли нужда от друг политик? Винаги има някой. Но какво ще укрепи този народ? Какво ще укрепи Църквата в този народ освен жените светици?
Все повече от нас приемат сериозно своето призвание да стоят по-близо до Бога, да Го познаем и да вършим Неговата воля. Ние имаме, като жени, огромни възможности и нямаме пречки. Например посещението в женски православен манастир. Това е хубаво, защото това е едно матриархално общество. Жените живеят заедно една с друга, търсят се и правят всичко, което се изисква то тях. И така, цялата монашеска общност, целият манастир, женски манастир, е в ръцете на монахините. Няма човек, който да дойде тук и да ни каже как да живеем живота си. Ние имаме благословението на нашия епископ, имаме неговите молитви и неговото зорко око. Сигурна съм, че ако има нещо неподходящо, то той ще го санкционира. Но той не е тук, за да взема решенията вместо нас, да определя правилата извън това, което самата Църква ни дава. Имаме свещеници, които идват, които обичат да служат в женски манастири, особено пенсионираните свещеници. Имаме много дълга и радостна история с пенсионирани духовници, които служат тук от известно време. Това е много добра възможност за тях, защото вече не носят отговорност за своя енория, но все още обичат да служат. Ако Бог им даде силно здраве, те се радват да служат, искат да служат, но могат да дойдат да служат Литургия, да се насладят на общението със сестрите или с някои от нашите гости. Те са лишени от притеснението кой да омеси просфората, кой ще запали кандилото или кой ще им помага по време на богослужение.
В женските манастири нямаме иподякони или олтарници; имаме монахини, които помагат в олтара. Това може да ви бъде интересно.
Поне за мен в началото беше. Бях отгледана в Православната вяра и като малко момиче много добре разбирах, че момичетата не влизат в олтара. Бях на около двадесет и пет, когато за първи път посетих манастира и трябва да кажа, че когато видях монахиня да излиза от олтара, сърцето ми прескочи. Помислих си: „Боже мой! Какво се случва?“ Но тогава, разбира се, осъзнах, че това е необходимо. Много е практично, а Църквата е практична. И така, в женски манастир, ако някой влезе в олтара, за да помага на свещеника, като запали кандило или пък подава някои от свещените съсъди, или затопли вода, почиства или каквото и да е – това се прави от монахините. Това, разбира се, не е без благословение.
Не всяка монахиня може да влиза в олтара. Опазваме олтара, като най-важното място.
Не може всеки човек да влезе в олтара – само тези, които трябва, могат да влизат в него. Това не е просто място, където отиваме, за да се помотаем или да докажем, че жените могат да влизат там. Това е специално послушание в манастира. Благословението на игуменката е тази монахияна или тези монахини за помагат в олтара. И те знаят какво да правят и как трябва да помагат със страх Божий. Разбира се, в женски манастир ние четем и пеем (по време на богослуженията), както в много от нашите енории. Имаме тази възможност.
Животът на жената в Църквата е пълнота.
Това се отнася дори за майката. Вижте майката в едно семейство, която отглежда децата си. На първо място да ражда деца. Бог иска от теб да родиш Неговите чеда и след това да ги отгледаш. Всеки миг в продължение ва петнадесет или двадесет години майката е свещеникът вкъщи, духовният наставник на това дете. Тя му дава пълно духовно ръководство и възпитание – емоционално, физическо, образователно, но и също така духовно.
И така, вашият молитвен живот, вашата лична връзка с Бога се предава на вашите деца. Вие се молите за тях; тяхната пълна връзка с Бога сте.
Децата са твърде малки, за да говорят, да изричат своите молитви, дори твърде малки, за да се прекръстят. Обичаме да гледаме как децата се прекръстват. Те са на една или две години и някак си удрят главата, потупват гърдите си с пръсти, знаят че така трябва да правят, но после майката бавно хваща ръката на детето и показва как се хващат трите пръста и как се поставят другите два, след което се докосва челото, гърдите и всяко рамо, учейки малко по малко детето да дойде при Бога, да целуне иконата, да приеме св. Причастие, да внимава, когато пристъпва към Чашата. Това е голямата роля на жената в Църквата.
Това е най-важната роля – да бъдеш майка.
Може да си мислите, че като игуменка имам голям духовен авторитет. Имам само толкова, колкото една сестра ще ми позволи да имам в живота й, но майката в семейството е всичко за своята рожба, за детето – всичко, което получава, идва чрез нея, чрез ръцете й, чрез дъха й, чрез молитвите й. Това е най-великото нещо. Вие не само може да станете светии сами по себе си, но също така да издигнете светии за Църквата, вие отглеждате бъдещите свещеници на Църквата или дори епископи; дори монаси и монахини, или църковни певци. Това е прекрасен дар, прекрасно нещо, което Бог иска от нас да сторим като жени.
Автор: монахиня Христофора (Матичак)
Монахиня Христофора (Матичак) е игуменка на православния женски манастир „Преображение Господне“ в Елууд Сити, Пенсилвания САЩ. Тя изпълнява тази си длъжност вече тридесет години.
Източник: orthochristian.com
