B eврейския град Назарет живели благочестивите Йоаким и Анна. Те произхождали от знатни родове и наследили много богатства. Били много милосърдни и раздавали щедро милостиня на бедните и на църквата. Те живеели според Божии закони, но едно нещо ги правело нещастни. Beче били стари, а все още си нямали деца. Скръбта им растяла всеки ден и те се молели на Бога да стори чудо и да ги дари с дете, както дарил с потомство престарелите Авраам и Сарра. И обещали да го посветят на Бога.
Израилтяните смятали бездетството за Божие наказание и праведният Йоаким срещал тяхното презрение всеки път, когато отивал в храма. В голямата си скръб той отишъл в пустинята и прекарал 40 дни и нощи в пост и непрестанна молитва към Бога.
Още повече скърбяла света Анна. Един ден тя видяла сред клоните на дърветата две гълъбчета, които хранели своите птиченца в гнездото. Много се натъжила праведната Анна и в молитва към Бога изплакала болката на сърцето си. Молела Бога, който дава плод и радост дори на безсловесните същества, да дари и на нея радост да има свое чедо.
Горещите молитви на светите Йоаким и Анна стигнали до Божия престол. Бог сторил чудо и след година Анна родила момиченце, което нарекли Мария. Голяма била радостта на престарелите родители. Bсеки ден те благодарели на Бога за щастието, с което ги дарил. Отгледали детето с любов и много грижи. Научили малката Мария на скромност и почит към Бога.