Начало / Uncategorized / Св. Амвросий Медиолански и Библията

Св. Амвросий Медиолански и Библията

Амвросий (Ambrosius Aurelius) Медиолански (334/40-397) – светец, един от западните отци на църквата, проповедник, химнотворец, екзегет.

Роден в семейството на префект на Галия, възпитан в християнската вяра, макар че по тогавашния обичай отлага дълго кръщенето си. Следвайки своя баща, избира политическа кариера и е управител на Лигурия и Емилия.

През 374 г. е издигнат по желание на народа на Медиолан (Милано) и едва след това се кръщава.

Амвросий се слави с проповедническия си дар и административни таланти. Бори се активно със западното арианство и езичество (по негово настояване от римската курия е махната статуята на богинята Победа). Известен е откритият му протест във връзка с кървавата разправа на император Теодосий с безредиците в Солун.

Амвросий е плодовит писател, изявяващ се преди всичко като житейски учител и църковен пастир. Паметта му Православната църква празнува на 7 декември.

Екзегетически творби:

„Шестоднев“ („Exameron“),
„За рая“ („De paradiso“),
„За Каин и Авел“ („De Cain et Abel“),
„За апологията на прор. Давид“ („De apologia proph. David“),
„За Тобит“ („De Tobia“),
„Изложение на Евангелие от Лука“ („Expositio Evangelii sec. Lucam“),
„Изложение на псалм LXVIII“ („Expositio de psalmo LXVIII“),
„За Ной и кораба“ („De Noe et arca“),
„За Авраам“ („De Abraham“),
„За Исаак, или за душата“ („De Isaac vel anima“) – с тълкуване и на „Песен на песните“,
„За Яков и блажения живот“ („De Jacob et vita beata“),
„За патриарх Йосиф“ („De Joseph patriarcha“) – Йосиф като първообраз на Христос,
„За патриарсите“ („De patriarchis“),
„За съда над Йов и Давид“ („De interpellatione Iob et David“),
„За Илия“ („De Helia et ieiunio“),
„За израелтянина Набут“ („De Nabutha esraelita“) – разобличение на богатите,
„Тълкуване на дванадесет псалми“ („Explanatio super psalmos diodecim“).

Редица тълкувания се намират в други произведения на Амвросий и писмата му.

Повечето от екзегетическите му произведения са записаните негови проповеди или катехизически беседи. Затова в тях ясно изпъкват назидателните хомилетични цели.

„Шестоднев“ е посветен само на първите стихове от Книга Битие. В него Амвросий използва алегоричния метод на тълкуване и вижда в Бит 1:1 скрито указание за раждането на Словото. Отговаряйки на въпроса как е могла да съществува светлината до създаването на Слънцето, Амвросий предполага, че тази светлина е била разсеяна във въздушното пространство (1:9, 33-34). В описанието на живата природа Амвросий подражава на св. Василий Велики и античните натуралисти.

Книгата „За рая“ разкрива силна зависимост от Ориген.

„Мнозина мислят – пише той, – че раят е душата на човека, в който са се появили кълновете на добродетелта. Човекът, поставен в рая, за да се труди в него и да го пази, е човешкият разум, чиято сила явно просвещава душата“.

Ева според предположението на Амвросий е чувството („За рая“, ІІ). Змията е алегория на наслаждението, което чрез чувството (Ева) изкушава разума (Адам) [вж. също „Послание“ („Epistularum“) 45].

Книгата „За Каин и Авел“ е като продължение на книгата „За рая“.

В тълкуванията си на книга Битие Амвросий подчертава тясната връзка между хората, която позволява на греха да се разпространи върху всички поколения. В Адам според него е вложено цялото човечество („Изложение за „Ев. от Лука““, VII).

Повечето му други тълкувания на Стария Завет са също в алегоричен дух. Така например устройството на кораба на Ной Амвросий разглежда като символ на човешкото тяло, а призванието на Авраам да напусне бащиния си дом като победа на вярващата душа над чувственото изкушение. Чрез Ориген върху екзегезата на Амвросий оказва влияние и Филон Александрийски.

Писаният Закон според Амвросий е даден, защото хората не са могли да следват естествения закон на съвестта (Послание 63). Законът е призван да смири човека, да го научи да следва Божията воля. Затова, макар и да е бил даден на Израел, неговото значение е универсално за целия дохристиянски свят. Той подготвя човечеството за идването на Изкупителя.

Боговъплъщението е висше достъпно за човека съзерцание на Бога, което предшества пълнотата на Богопознанието в бъдещото битие.

Автор: протоиерей Александър Мен

Превод: Павел Б. Николов, из кн. Словарь по библиологии от Александр Мень.

Литература: 

Migne. PL, t.14-17; CSEL, t.32, 62, 64, 73, 78, 79, 82, в рус. прев.: „О должностях священно-служителей Церкви Христовой (Из творений св.А., еп.Медиоланского: De oficiis ministrorum)“, К., 1875; „Творения по вопросу о браке и девстве“, Каз., 1901; „Две книги о покаянии“, М., 1902; „Об обязанностях священнослужителей“, Каз., 1908.

Адамов И.И., „Св. А. Медиоланский, Серг. Пос.“, 1915; Буассье Г., „Падение язычества, пер. с франц.“, М., 1892; Лосев С., „Св. А. Медиоланский как толкователь Свящ. Писания ВЗ“, Труды КДА, 1896, № 3, 7, 12; ПБЭ, т.1, с. 582-88; Прохоров Г.В., „Творения св. А. Медиоланского и их хронология“, ХЧ, 1911, № 1-2; Enc. Kat., t.1, s.411-16; ODCC, p.42; вж. също л-рата към *Екзегеза на светите бащи.

Източник: pravoslavieto.com

За Ангел Карадаков

Виж още

Всенощно бдение в чест на св. Патриарх Евтимий бе отслужено в Бачковския манастир

В нощта на 19 срещу 20 януари, в Бачковския манастир бе отслужено всенощно бдение в ...