Начало / Uncategorized / Любимите картини на Достоевски

Любимите картини на Достоевски

Шедьоврите на руската и световната живопис в творчеството на писателя.

Живописта заема особено място в творчеството на Фьодор Достоевски. Картините не само разширяват религиозния и философски контекст на неговите произведения, но служат за създаване на дълбоки психологически образи. В книгата на Достоевски „Дневник на писателя“ може да се намерят негови рецензии за картини на Репин и Куинджи, а в полетата на ръкописа – рисунки на литературните герои, на известни хора и архитектурни композиции.

По време на четиригодишното пребиваване зад граница Достоевски и неговата жена са постоянни посетители на много европейски галерии.

Разнообразието на художествения вкус на писателя се е отразило в романите „Идиот“, „Юноша“ и „Братя Карамазови“, в които са споменати три картини, принадлежащи към съвсем различни епохи, стилове и направления.

Картината, която убива вярата

Огромна роля в идейната структура на романа „Идиот“ играе картината „Мъртвият Христос в гроба“ на художника Ханс Холбайн-младши, водещ представител на германския Ренесанс. За пръв път Достоевски я вижда на изложба в Базелския художествен музей в Швейцария. Картината му направила толкова силно впечатление, че жена му Анна Григориевна започнала да се опасява, че той ще получи пристъп на епилепсия.

Според легендата, Холбайн е нарисувал картината като е гледал удавник. Източник: muzei-mira.com

 

С историята на създаването на тази картина са свързани много загадки. До днес не са известни нито датата на нарисуването – 1521 или 1522 година, – нито предназначението на картината; не се знае дали тя е съставна част от църковния олтар или е самостоятелно произведение, както и защо тя е изпълнена в такъв необичаен формат.

Както казва княз Мишкин – главният герой на романа „Идиот“, – от тази картина един вярващ може да загуби вярата си. И наистина, Холбайн  прави революция в живописта с невижданото по-рано така реалистично изобразяване на признаците на започналото разложение на тялото на Христос и следите от предсмъртните мъчения. В продължение на векове Църквата нарича Холбайн безбожник, защото в неговия подход обликът на Христос е лишен от възвишеност и по нищо не се отличава от мъртвото тяло на обикновен човек. Те смятали, че толкова точно предадени следи от страданието поставят под съмнение разбирането за божествения произход на Иисус.

Какъв е смисълът на картината? Провъзгласява ли тя тържеството на смъртта, което е невъзможно да се преодолее с усилието на вярата? Или пък предвещава близкото възкресение, като подчертава висотата на изкупителната жертва на Христос? Така или иначе, картината отразява религиозните противоречия от времето на Реформацията, а сам Холбайн умишлено се е отдалечил от живописната традиция на Възраждането с нейния акцент върху телесната и духовна красота в изобразяването на Христос.

Изгубеният рай

Главният герой на романа „Юноша“ Андрей Версилов сънува сън, в който се вижда една от най-любимите картини на Достоевски – „Пейзаж с Ацис и Галатея“ или само „Ацис и Галатея“ на Клод Лорен – големия френски живописец от епохата на барока.

Той е известен със своите идилични пейзажи и илюстрации със сюжети от световната история и митология.

«Пейзаж с Ацис и Галатея» на Клод Лорен. Източник: muzei-mira.com

На картината е изобразен епизод от мита за Ацис и Галатея, взет от поемата на Овидий „Метаморфози“. В него се разказва за морската нимфа Галатея, която отхвърлила любовта на циклопа Полифем и се влюбила в красивия юноша Ацис. Но циклопът от ревност убил съперника си в скалите. На картината са нарисувани влюбените, скрити от ревнивеца зад малка шатра, докато той свири на флейта, седнал на една крайбрежна скала.

В романа „Юноша“ картината на Лорен се разглежда като олицетворение на най-висша хармония и въплъщение на мечтата за рая на земята. Версилов я именува „Златният век“. Той я свързва с образа на въображаема идилия на доисторическите времена, разказ за които се среща във всички световни митове и към които неизменно се устремява човешката мисъл.

Да види Йерусалим и да запали къщата

В романа „Братя Карамазови“ картината „Съзерцател“ на художника Иван Крамской помогнала на писателя да разкрие характерите на героите.

«Съзерцател» на Иван Крамской. Източник: muzei-mira.com

Според легендата името на картината дал Павел Третяков, който поръчал много картини на Крамской. Отначало меценатът искал да задържи тази творба за своята колекция, но бързо загубил интерес към нея. Струвало му се, че открояващото се излъчване в облика на селянина нарушава целостта на художествения образ. Самият художник не бил доволен от картината и тя дълго залежавала в неговото ателие преди да бъде представена на шестата изложба на „передвижниците“ през 1878 година.

Достоевски свързва картината с образа на Смердяков – незаконния син на Фьодор Карамазов и негов убиец, лакей и „подхвърлено дете“. В него писателят вижда често срещащия се в народа тип на съзерцателя, който жадно и несъзнателно трупа впечатления, а след това може внезапно да замине да се скита из Йерусалим или да подпали къщата.

Абсолютно невъзможно е да се досетиш какво се крие зад външната начумереност и постоянна замисленост на такъв човек – както и да разбереш за какво мисли селянинът в картината на Крамской.

Често наричат Достоевски пророк, изобразил в романа „Бесове“ всички ужаси на революционното бъдеще на Русия. Образът на убиеца и съзерцателя Смердяков в „Братя Карамазови“ също може да се разглежда като поредното предупреждение на писателя. Героят сякаш олицетворява непредсказуемостта на народния гняв, който дълго зрее в тъмната и неука народна среда, а след това с неистова сила излиза наяве като разрушава всичко по пътя си.

Автор: Анастасия Кулагина 

Източници:

  • «Ф.М. Достоевский в воспоминаниях современников. Серия литературных мемуаров»
  • Достоевский Ф. М. «Дневник писателя»
  • fedordostoevsky.ru
  • artchive.ru
  • rushist.com

Източни: diletant.media

За Ангел Карадаков

Виж още

Честваме празника на светите Константин и Елена

На 21 май Българската православна църква отбелязва паметта на св. император Константин и майка му ...