Нова църква, открита наскоро в Светите земи, се определя като една от най-ранните и най-големи християнски базилики в Израел, съобщава сайтът orthochristian.com.
В своята работа археолозите са открили масови гробове по цялата територия около храма, включително някои от тях били на дякониси и други жени. По някои от гробовете има и надписи.
Части от църквата бяха открити за първи път през 2017 г., а археологическите проучвания почти изцяло са били проведени през последните години. През юли месец т.г. бе отслужена Божествена литургия на мястото на храма, за да се помолят духовенство и миряни за душите на положените около храма хора.
Йерусалимският патриарх Теофил призова израелските власти да защитят останките на църквата.
Експертите смятат, че трикорабната базилика с множество прикрепени стаи и параклиси е построена през IV или V век и е великолепно украсена с мозайки. Учените смятат, че самовите гробове са вследствие на върлувала чума във Византийската империя през VI в.
Най-старият открит надпис е датиран от 416 г. сл. Хр. и гласи: „В памет на свещеник Гаянос и Севера дякониса“. Ранната датировка дава насока на учените да смятат, че сградата на храма е съществувала още преди мозаечната настилка в наоса на църквата да бъде положена.
„Подобни надписи не са рядкост за византийските църкви, но броят на дяконисите и жените споменати в църквата е рядко явление“, смята проф. Джоузеф Патрич от Еврейския университет, който участва в разкопките.
В централната апсида на църквата се е помещавал главният олтар и гробница, която е единствена в църквата, като учените предполагат, че там са били положени мощите на светеца, на когото е бил посветен храмът. За съжаление обаче не са оцелели мозайки или надписи, които биха могли да дадат информация за това на кой светец е била посветена църквата.
„Църквата на дяконисите“, както някои я наричат днес, е била разрушена от пожар около 600 г., вероятно свързан с природно бедствие, като земетресение или евентуално персийско нападение в началото на VII в.