Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Археологическият сезон 2021 година е с рекорден брой за последните години находки – повече от 540 постъпления в Регионалния исторически музей във Враца, съобщи археологът и директор на музея Георги Ганецовски, предава БТА.
Той представи резултатите от археологическите проучвания тази година и част от най-интересните находки. Георги Ганецовски допълни още, че сезонът на проучванията е започнал през април и завършил в края на ноември, като е бил изключително интензивен и наситен с експедиции и открития.
По думите му сред находките има уникални и непознати досега за Северозападна България и поставящи интересни научни въпроси.
Археолозите от врачанския музей са участвали в две спасителни и три редовни археологически експедиции. Спасителните са проведени по новото трасе на скоростния път Ботевград-Видин, в участъците до Мездра и край селата Люти дол и Дърманци, където са проучени три обекта.
Продължили са разкопките на късноантичната църква край Враца в крепостта край прохода „Вратцата“.
Научната работа на археолозите върху находките и тяхната реставрация продължават. Очаква се следващата година те да попълнят фондовете на музея и да обогатят неговите експозиции, отбеляза Георги Ганецовски. Заключенията от проучванията и от научния анализ на откритията ще бъдат оповестени от археолозите и уредниците по време на Зимните четения в Регионалния исторически музей във Враца, които обикновено започват в началото на всяка следваща година.
История на Базиликата в крепотта „Вратица“
Раннохристиянската базилика се намира в крепостта „Вратица“, в местността „Градище“, в прохода „Вратцата“, югозападно от гр. Враца в посока с. Згориград.
Крепостта е тракийска, антична, късноантична и средновековна. Има предположения, че тук е била столицата на тракийското племе „Трибали”. Доказано е, че е имало тракийско селище и крепост, която е преграждала входа към цялата згориградска долина, като при нападение я е превръщала в защитено място за цялото население, живеещо извън нея. Още тогава е оценено мястото. В следващите векове римляни, византийци и българи са го доизграждали и надграждали, издигали са допълнителни помощни укреления и крепости, за да става крепостта все по-непревземаема. По вемето на византийския император Юстиниан (527-565) са възобновявани голям брой стари крепости и построявани на нови.
Има голяма вероятност описаната от придворния историк на император Юстиниан – Прокопий Кесарийски крепост Валве, да е именно укреплението при Враца.
Намерените артефакти в крепостта и най-вече разкритата наскоро раннохристиянска базилика, дава основание да се твърди, че античното селище, създадено, за да държи под контрол подстъпите към медните мини във Врачанския балкан, прераства в крепост именно по времето на император Юстиниан. Изграждането на храма свидетелства и, че тази крепост не е имала само военно предназначение. Селището е играело важна роля в духовния живот на северозападните територии на Балканския полуостров, включени в рамките на Ранна Византия.
Построяването на църквата вероятно е свързано с утвърждаването на християнството в земите на тракийското племе трибали.
През Българското средновековие проходът „Вратцата“ и местността „Градище“ са укрепени със сложна система от отбранителни съоръжения. Значимостта на средновековния град Враца се определя от каменен надпис от XIII в. В него за първи път се споменава името Вратица. Надписът дава възможност да се разбере, че в района на крепостта при Вратцата е бил изграден царски манастир още по времето на цар Асен I (1187-1196), че този манастир при друг владетел от Асеновата династия – най-вероятно при Михаил II Асен, е бил богато надарен, което показва важната роля на тукашната крепост в политическия живот на Втората българска държава.
Има голяма вериятност раннохристиянската базилика от VI в. да е била преизградена през средновековието, като е изпълнявала функцията на главен храм в споменатия Царски манастир.
Раннохристиянската базилика е открита през археологически сезон 2010 г. от екип с ръководител Нарцис Торбов – археолог от Регонален исторически музей гр. Враца.
Раннохристиянската църква е еднокорабна, едноапсидна и с размери – дължината на наоса (без апсидата) е 6,35 м, а ширината е около 6 м. Апсидата отвън е петстенна (с дължина на всяка стена 2.20 м), отвътре е полукръгла (с приблизителен диаметър 4.50 м), запазена е на височина над 1,50 м. Стените на църквата са изградени от добре одялани варовикови камъни и пясъчник, споени с бял варов разтвор. Дебелината на зида е 1-1.25 м.
Според археолозите, не може да бъде разкрито външното лице на северната стена на църквата поради обстоятелството, че през Средновековието непосредствено до нея е изграден зид и нейното разкриване би довело до разрушаването му. В западна посока тя е демонтирана – камъните са взети и използвани за по-късни градежи. Основите на южната стена на храма, поради голямата денвилация и ерозията на терена, са запазени само в субструкция.
Въз основа на намерените археологически материали – монети, накити и керамика, може да се предположи, че църквата е изградена през VI в., по времето на император Юстиниан I.
Разрушена е при заселването на славяните на Балканския полуостров. През средновековието върху нея са издигнати други постройки, част от които са рухнали по време на османския период и от ерозията на планинския склон.
