Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Почитанието към средновековния български учен, книжовник и светец Наум Охридски в Унгария е една от основните теми в научната дейност на изкуствоведката Марта Над от Дебреценския университет, съобщава за БТА Светла Кьосева – главен редактор на българо-унгарското списание за култура и обществен живот „Хемус“ .
Още като студентка, Марта Над проявява интерес към православното изкуство в страната, а оттам вниманието й се насочва към свети Наум, за когото намира многобройни свидетелства в иконописта и в църковните кондики. Според църковните регистри на Мишколцката епархия, в периода от 1798 и 1805 г. 90 % от кръстените получавали името Наум.
Параклисът в Мишколц е осветен с името на свети Наум, същото важи и за параклиса в Дьондьош.
Особено ценни са произведенията на изобразителното изкуство, които доцент Марта Над събира през 2010 г. в своята монография „Култът към св. Наум Охридски в Унгария“. Книгата е представена заедно с изложба, която съдържа изследвания материал и реплики на съвременни художници. Десет години по-късно тя отново подготя изложба с участието на 52 съвременни художници от Унгария, вдъхновени както от православието, така и от католицизма.
„Животът на Наум и култът към него се свързват два пъти с Унгария. Първият път още приживе. Заедно със светите братя Кирил и Методий, той покръства населението на Моравия. Археологически данни свидетелстват, че е извършвал проповедническа дейност и в някогашна Панония. Историците смятат за доказано, че е бил във Фенекпуста. Това е първият случай, когато попада на унгарска територия“, разказва пред Светла Кьосева Марта Над.
„Свети Наум има и второ завръщане в Унгария – през 18 век. Тогава култът към него е пренесен от преселените от района на Охрид влахо-македонски и гръцки търговци. Биха могли да пренесат и култа към друг светец, но Наум бил смятан за роден светец, а от друга страна е бил покровител на търговците, което се оказало много важно за тях“, пояснява доцент Над.
