Начало / Uncategorized / Митрополит Климент Търновски: Умейте да бъдете истински свободни

Митрополит Климент Търновски: Умейте да бъдете истински свободни

Единственият духовик станал и министър-председател в България

Митрополит Климент Търновски (23 ноември 1841 – 10 юли 1901 стар стил), познат със светското име Васил Друмев, е от онези личности, които живеят и творят на прага на две исторически епохи. В своята многоаспектна дейност като духовник, държавник и книжовник той играе активна роля в решаването на националния ни въпрос и в развитието на освободената българска държава.

19-годишен създава първата художествена повест „Нещастна фамилия“ и е автор на първата драма с оригинален сюжет „Иванку, убиецът на Асеня I“.

Той е сред основателите на Българското книжовно дружество (БАН), на което е деловодител и зам.-председател.  Васил Друмев е и първи председател на Българския червен кръст. Член е на Учредителното и първото Велико народно събрание, министър на народното просвещение и на два пъти министър-председател във време на изострени политически страсти между либерали и консерватори – ноември 1879/ март 1880 и август 1886-а. В своята автобиография той описва как Александър Батенберг му предлага високия и отговорен пост.

„От неразумните своеволия на либералите, които съставляваха болшинството в народното събрание, Негово Височество Князът се принуди на 24.11.1879 г. да разпусне Камарата. В същия ден Негово Височество благоволи да ме повика привечер в палатата и ми предложи министерството на Просвещението и председателството на Министерский съвет. Колкото и да познавах от една страна слабите си сили, а от друга важността на поста, както и трудните времена, които прекарваме и при, които ми се предложи този важен пост, но като не можах да не бъде покорен на волята на господаря, аз приех. Същата вечер се подписа указът за това и вчера аз встъпих в новите си длъжности. С приемането на министерский пост аз приех на себе си твърде големите задължения не само спрямо моята лична чест, но и спрямо честта на цялото наше духовенство, на цялата наша Света Българска църква“. (Из автобиографичните бележки на митрополит Климент).

Просветителска и книжовна дейност  

Васил Друмев е роден в Шумен, където получава основно образование при видните възрожденци Сава Филаретов и Сава Доброплодни. Последният оказва голямо влияние върху неговите литературни и драматургични интереси. Васил Друмев участва в главната роля в побългарената от Доброплодни комедия „Михал Мишкоед“ – първата театрална постановка, играна у нас.

Със стипендия заминава да учи в Одеската семинария, а след това и в Духовната академия в Киев.

Преди да завърши богословското си образование, участва като доброволец през 1862 година в сформираната от Георги Раковски в Белград Първа българска легия. Попада в кръга на българските революционери зад граница. Запознава се с Васил Левски и Стефан Караджа. През следващите години убежденията му търпят трансформация и той се посвещава основно на просветителска дейност. Междувременно сътрудничи на списание „Български книжици“ и седмичника „Цариградски вестник“, печатани в столицата на Османската империя.

След като завършва Киевската семинария през 1869 година, се установява в Браила, Румъния. Паралелно с работата по периодическото списание на Книжовното дружество, където публикува и свои статии и научни материали, той е учител и директор на българското училище в града. През този период пише историческата драма „Иванку, убиецът на Асеня I“ (1870). 

Подстриган в монашество с името Климент

През 1873-та Васил Друмев се отказва от светския си живот и приема духовното име Климент, като става помощник на митрополит Григорий в Русенската епархия. Солидното му богословско образование благоприятства неговото бързо издигане в църковната йерархия. През 1874 година е ръкоположен за епископ на Браницката епархия, която тогава е възстановена като титулярна на Българската екзархия. След Освобождението през 1878 година епископ Климент става ректор на Петропавловското богословско училище, намирало се в Лясковския манастир. Няколко месеца по-късно е назначен за временно управляващ Търновската епархия, на която е избран за митрополит през 1884-а. Този пост заема до смъртта си през 1901 година.

Митрополит Климент, наред с управлението на епархията, се заема и с ръководството на Търновското девическо училище и председателства училищното настоятелство на Търновската мъжка гимназия.

Ангажиран с църковни и обществени дела, той рядко намира време за книжовна дейност.

Въпреки това издава през 1881/2 списанието „Духовен прочит“, което излиза в 12 книжки. Той е автор и редактор на всички статии.

През 80-те години на XIX век Климент е една от основните фигури в процеса на устройство на Светия Синод в София. Участва активно в архиерейските събрания за изработването на нов устав, който да важи в пределите на освободеното българското княжество. Този процес е изключително важен, защото седалището на българския екзарх Йосиф се намира в Цариград, откъдето той ръководи главните църковни въпроси в София чрез кореспонденция. Затова решава за необходимо изграждането на нова служба в българската столица – негов официален екзархийски делегат. В периода 1884-1888 тази отговорна длъжност е поверена на Климент Търновски.

Духовникът държавник

След краткото просъществуване на първото българско правителство начело с Тодор Бурмов княз Батенберг решава да повери управлението на консерваторите. Ориентира се към най-подходящото лице, което да внесе известно успокояване на политическия кипеж между двете основни партии. Спира се на Браницкия епископ, който е защитник на Търновската конституция и който при своите богослужения изнася блестящи проповеди върху текущия политически живот и недъзите на обществото у нас.

„Даде ви се свобода! Умейте да цените това светло благо. Умейте да бъдете истински свободни! Ние имаме сега свобода и се радваме на нея, но кажете, братя, каква щеше да бъде тая свобода наша ако да има из помежду ни хора или ако повечето от нас да сме хора пълни със страсти и пороци т.е. хора невежи, честолюбци, интриганти, лъжци, ласкатели, клеветници и доносчици, шпиони, подлизвачи… Хора, които сме лишени от надлежните способности и достойнства. Домогваме се до големи чинове, и за да се удържим на тях унижаваме се, кривим си душа, тъпчем правдата, продаваме брата си…“ („Умейте да бъдете истински свободни…“ – из автобиографията на Климент Търновски).

„Умейте да бъдете истински свободни…“ – из автобиографията на Климент Търновски, чете актьорът Вели Чаушев, запис Златен фонд, 1999 година (тук).

Заема министър-председателския пост само четири месеца до март 1880 година.

Но държавническата му дейност не спира дотук. Ценен като отличен оратор и ползващ се с авторитета на възпитаник на Киевската семинария, Климент Търновски участва в делегацията до руския император след обявяването на Съединението на България. Тогава правителството и самият княз предприемат редица ходове за мирното признание на този акт от Великите сили.

Заточението

С възкачването на престола през 1887 година на втория български княз Фердинанд условията, в които Климент Търновски развива своята широкообхватна дейност, рязко се променят. Отстранен е като екзархийски делегат, върнат е в Търново, откъдето се следят изкъсо всички негови действия и проповеди.

На 14 февруари (стар стил) 1893 година рожденият ден на княз Фердинанд съвпада с Неделята на Православието. На този ден Климент Търновски, след като отслужва литургия в съборния търновски храм „Света Богородица“, произнася бележитата си реч. В нея защитава отново Конституцията и по-точно чл. 38 за вярата на престолонаследника, изменен предната година от Стамболов. Той е единственият български архиерей, борещ се докрай в защита на този член, според който: „Българский Князь и потомството му не могътъ да исповедватъ никоя друга вера, освенъ Православната. Само първий избранъ Българский Князь, ако принадлежи къмъ друга вера, може да си остане въ нея.“

За това свое слово митрополит Климент е подведен под съдебна отговорност и първоначално му се иска смъртно наказание за обида на княжеското достойнство. Впоследствие е заточен в Гложенския манастир, където живее под строг полицейски надзор и при тежки условия до падането на Стамболов през 1894 година. При освобождението си е тържествено приветстван в епархията от 20-хилядно множество.

В служене на българския национален прогрес

Едно от най-големите достойнства на Климент Търновски е ролята, в която вижда българската църква – да се бори срещу незаконността и нравствената деградация в обществото, макар това да засяга дадени политически кръгове. Защото прогресът на българското общество е от национален интерес.

„…Развратната политика е най-голямото бедствие на един народ, защото такава политика пъхнува разврат в обществото и с това подкопава основите на неговото бъдещо съществувание, тъй като едно общество без яки нравствени основи не може да има и да очаква трайно бъдеще. Политика, която прокарва своите принципи с терор, с псувни и хули против вяра и Църква и против всичко, що е честно и разумно. Такава политика е най-развратната и следователно най-съсипателната и опропастителната за народа, колкото и да са високи нейните принципи. Църквата е длъжна да се опълчава против подобна политика, защото в трудни и опасни времена, когато обществото е или заблудено, или пък заплашванията и терорът му налагат мълчание и сляпа, макар и неволна покорност, на Църквата се пада, това е Нейното призвание – високо да повдигне гласа против злото, макар и да предвижда големи бедствия за себе си от това“. („Църквата е длъжна да се опълчава срещу развратната политика, (…) високо да повдигне гласа срещу злото…“ – из публицистичното творчество на Климент Търновски).

След заточението Климент Търновски произнася слово, в което призовава да се забрави миналото, да не се мисли за отмъщение и всички да се обединят за издигането на България. Той дори участва във втора дипломатическа мисия в Русия, този път за утвърждаване на княжеските позиции на Фердинанд. Тази нравствено-духовна позиция след изгнанието, в която не храни никакви субективни антипатии срещу българския владетел, затвърждава още повече последователността на мисията на Климент Търновски като духовник и държавник.

Източник: archives.bnr.bg

За Ангел Карадаков

Виж още

Кипърският архиепископ Хризостом прие папа Франциск

Кипърският архиепископ Хризостом прие папа Франциск, който е на свое официално посещение в Кипър, информират ...