На 17 ноември Православната църква чества паметта на св. Хилда, игуменка на манастира Уитби, Великобритания.
Според житието, достигнало до нас, св. Хилда живяла през VII век в Северна Англия. Родила се през 614 г. и се преставила пред Бога през 680 г.
За живота на св. Хилда се знае от сведенията на св. Беда Достопочтени. Тя била дъщеря на Херик, племенник на краля на Нортумбрия Едуин. Приела християнството при мисионерството на св. Павлин около 627 г., когато била на тринадесет години. По примера на своята сестра Хилда отпътувала за Източна Англия, където приема монашество.
Св. Хилда искала да последва сестра си в Галия, но била отзована от св. Айдан. Започнала впоследствие да води монашески живот в северния бряг на Уеър, а след това в Хартлпул, където била игуменка на смесен манастир (такива манастири има до Седмия вселенски събор, след което са забранени). Впоследствие тя става игуменка на манастира в Стрейншалх, който получава по-късно името Уитби.
Под ръководството на св. Хилда манастирът в Уитби придобива широка известност. В манастира усилено се изучава Свещеното Писание, а пет от монасите стават епископи, сред тях са св. Йоан, епископ на Хексам и св. Уилфрид, епископ на Йорк. През 664 година в манастира се провежда големия събор в Уитби (за който подробно може да прочетете тук). Св. Хилда застава на страната на светия архиепископ Теодор, който се застъпвал за римската пасхалия и литургичен обряд. Тя станала особено известна заради духовните си подвизи и мнозина кралски особи идвали за духовни съвети при нея.
През 680 г. св. Хилда се преставя пред Бога, след приемането на Пречистите Тяло и Кръв Христови. Почитанието към св. Хилда има ранен период и името й било включено към календара през VIII век. Според една от местните традиции светите мощи на св. Хилда били пренесени в Гластънбъри от крал Едмънд, а друга традиция пък разказва, че мощите й били отнесени в Глостър.
Автор: Ангел Карадаков
Източници: The Oxford Dictionary of Saints, стр. 206; britannica.com; orthodoxwiki.org; pravoslavie.ru